литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Георги Гочев
Едно събуждане
Страница: 4/5


4.

Просъницата хвърля капани на образа. Тя използва неговите слабости, за да го преобрази, докато той още не се е събудил за навиците, за забраните, които сам си налага. Внезапно събуденият човек често не знае къде е, в кой час на нощта или на деня се намира, кой стои пред него. Спрямо тези ориентири, които будният зове “своя среда”, внезапно събуденият разстройва и изменя усещането за себе си. Дори най-обичайният глас му се струва непознат и тревожен, дори най-меката светлина го пробожда. Това е така, защото познатото, разкрито частично и мигновено, се превръща в една странна развалина, поставена между пълнотата на съня и пълнотата на деня. Познатото има нужда от своята собствена, назидателна протяжност, която гради актуалността на навика в меки и преливащи тонове. Познатото, за внезапно събудения, шокира неговите сетива и руши дома на неговите навици. В тази развалина образът, позован от познатото, се лута. Сред тази развалина образът е способен, невъзпрепятстван и дори длъжен да измени на себе си. За да оцелее в нея, той трябва да действа така, както не би действал, ако би бил цял. Трябва да действа с наличното, с онова, което просъницата му е отстъпила, с което слабата светлина го е срещнала. В просъницата се открива за миг онзи забраняван на философа и от философа свят на пещерните сенки, на паравана, зад който фокусникът замесва и поднася своите номера. Просъницата връща на философа онова, което той е заличил в “миналото” си на човек, за да бъде философ. Диалогът Протагор, в този смисъл, се явява като трансгресия на строгите условия, поставени в Държавата.

Обикновено ние свързваме всяко нещо, което виждаме, с нещо познато в него или извън него, с някаква история, с една цяла сложна среда от спомени, познанства, предчувствия. Просъницата среща човек с оголения от спомена му свят. Този свят вече няма минало, той е въплътил своето минало. Към него човек посяга, за да си докаже материалното му съществуване, но и за да се защити. Както просъницата дебне образа, така и внезапно събуденият, чиито очи се колебаят, дебне разстроения свят пред себе си, за да намери пролука, през която да се провре в деня. В целия диалог Сократ дебне Протагор, за да го изобличи. Дебне за момента на своето същинско събуждане, защото то ще го върне в познатия му образ, ще изглади гримасата. Това му се отдава чак в края на диалога, когато Сократ хваща Протагор в една софистична примка, за която самият той е предупреждавал по целия път чрез обръщанията си към Продик, който настоява над точното значение на всяка дума. Сократ уличава Протагор в това, че софистът не е направил разлика между думите “смелост” и “дързост” и чрез тази грешка е подвел смелостта под качествата на несправедливия човек. Там е трябвало да стои думата “дързост”. Но наместо да констатира една неточност, Сократ в рамките на един пасаж стига до извода, до който не успява да стигне в целия диалог: че добродетелта е непреподаваема. От това “най-сетне” обаче струи несигурност, която събужда Сократ, но не изтрива опита от този разговор, който същински е останал без победител. Един вид Платон си е затворил очите, унесъл се е, за да може диалогът и да завърши с едно събуждане.







Назад Назад (3/5) - Напред (5/5) Напред



  
Накратко
След първоначалната си неохота, Протагор се е събудил. Но не защото вече е притиснат от нерешимостта на някакъв въпрос, а защото вече е притиснат от образа, от определението, което Сократ е дал за софистите. Протагор бързо се маскира с този образ и започва да хвали стоката си.

В едно събуждане Сократ се събужда на три пъти. Веднъж, разтърсен от гласа на Хипократ, трети път, когато хваща Протагор в ефимерния си капан. Между тях се разполага свестяването от удара, който Протагор му нанася при тълкуване на стиха от Симонид.

Още сведения

публикувано на неделя, април 09 @ 16:14:56 EEST изпратено от Argos

Подведено под:
Протези за реториката | Аргос | литературна история |

9033 прочита

Още в тази връзка
· Георги Гочев


Най-четеното в блок Протези за реториката:
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир


Рейтинг
Средна оценка: 4.2
Гласа: 5


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Едно събуждане" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.10 Секунди