Вера Балева
Гледам часовника право в очите и го хипнотизирам | Страница: 3/3
Но заслужава ли си да ходя толкова далече?
Обещавам!
Пред последния сняг.
В средата на тази сряда:
Да излея в бързите води на потока
бутилката с етикет — “Намерения — 2005 г.”.
И да си напълня нова.
С примерно съдържание:
Да извървя уличка от 19-ти век в Сопот;
Да затопля охладнелите отношения със себе си —
като си подаря камъче,
което се превръща в скъпоценно;
Най-сетне да си застраховам биографията
от намесата на стихотворенията ми;
Да взема от бъдещето си прераждане
разсрочен заем —
един допълнителен ден — на всеки месец.
И така нататък, и така нататък.
И обещавам!
Пред последния сняг.
В средата на тази сряда.
Сред разкошния хаос —
с удобство на меко канапе,
от което въобще не ми се става:
Да излея бутилката с “Намерения — 2005 г.” ,
която се търкаля по пода —
в бързите води на потока.
Но заслужава ли си да ходя толкова далече,
когато може да бъде съвсем лесно —
просто да й сменя етикета?
 Назад (2/3)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, април 15 @ 04:39:46 EEST изпратено от ve
Подведено под:
Краища | * | поезия |
6688 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.85
Гласа: 48
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|