Дмитрий Варзоновцев
Отговори на въпросите, зададени на Евгени Илиев от grosnipelikani за мен. |
Обществото, даже и българското, не може да бъде антропологическо. Но може да бъде интересно на антрополозите. Българското също може да бъде интересно на антрополозите. И всъщност аз вече познавам може би цели трима такива.
Но тук има една малка подробност. Антрополозите, за да изследват правилно такъв обект като обществото, трябва да са чужденци. Те трябва да имат друг поглед — какъвто Вълкът има към Червената шапчица — с големите очи и ХАП...
При мен, като чужденец също имаше друг поглед към България, имаше също и Червена шапчица. Но ХАП стана някой друг, не аз, а мен ме хапна моята Червена шапчица.
Защо съм такъв отстранен и прогнозно устремен — нищо не мога да направя, науката ми е такава — нарича се социология. Но ме утешава и мнението на авторитетите — на Луман, например, той нарича всички общества системи с ...наблюдател. Наистина, там не е ясно кой точно наблюдава. Друг авторитет — Макс Вебер, може да се каже почти бащица наш роден точно така и учи — въздържай се от оценки когато наблюдаваш и изследваш.
Даже, ако много ти се иска точно твоята прогноза да се сбъдне, не вярвай на очите си и търси опровержение.
Точността на прогнозата е много важно нещо в моята наука, а навярно и в другите. Тя потвърждава, че си видял не само това, което си искал да видиш. Има и още няколко момента, но те са още по-трудни за обяснение и разбиране. Но главното е — ако прогнозираш, то поемаш отговорност за цифри и графики. Но важното се състои в това, че прогнозата не са самите цифри, а тяхното тълкуване.
За Интернет — аз отдавна ползвам тази среда в качеството на помощна — книги, информация, доста по-рядко картинки. С картинките изобщо е опасно, към тях всякакви гадости се лепят, и то така, че после не можеш да се отлепиш.
Въобще аз сам отдавна не пиша — в смисъл на ползване на химилка или перо, например. 30 години на пишеща машина и ето вече 16 на комп.
И чета вече десет години също само от монитора. Това наистина не пречи. Ако умееш да четеш. Работата е там, че днес много хора не умеят да четат. Буквите знаят, но нищо повече от това. Интернет може би няма нищо общо с това, но прави видимо това обстоятелство, особено във форумите.
Аз съм бил достатъчно активен във форум — но тогава, когато са се събирали хора, еднакво умеещи да четат и да пишат. Това е рядко събитие. И скоро този форум го разбиха — влезнаха някакви с пагони и разгониха нормалните хора.
Работата е в това, че ние там беседвахме. Това е много важно, не се виждаме един друг, а само обменяме мнения. Тук е важно — умението да напишеш и изразиш не само информация, но и емоция, отенък на мисълта. Но на всичко хубаво, както се казва ...идва осмоъгълния. Точно той и дойде при нас в този форум.
Изобщо това е като заключение — моята отстранена позиция, е свързана именно с това, че ние почти престанахме да беседваме — в най-добрия случай съобщаваме и се скриваме, или напротив излизаме от думите като от главата на Зевс, за да блеснем.
Суета сует...
Забележка: Превод: Евгени Илиев
| |
| |
| Накратко | Тук поместваме един вид интервю с Дмитрий Варзоновцев, чиито текстове публикуваме регулярно.
Приблизителните въпроси, на които той дава отговори, се отнасяха за следното:
— Българите антропологическа култура ли сме за него; помага ли да си чужденец на позицията на наблюдател.
— Доколко е важна прогнозата в социологията.
— Като активен участник във форуми с какво го пали интернета; предлага ли интернет нова, специфична комуникационна среда.
Благодарим за отзивчивостта!
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, май 31 @ 11:40:01 EEST изпратено от evgeny6
Подведено под:
Сицилиански защити | * | интервюта |
4063 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.61
Гласа: 13
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|