Юрг Халтер: Из „Докоснах света“ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Моята любима песен

Твоят нос
стилизирана маймунка от стъкло
твоите устни, лежиш на земята, твоите устни
от птичи поглед: една възпрепятствана роза се нос и над горещия асфалт
твоите устни... не, не трябва да оставам

Твоята ръка
властен жест към будката на отсрещния тротоар, купувам ти вестник

Шампанско на моя пъп
Лежим върху лед

Твоят гръб
дъгообразна стълба от титан над пролив
отвежда ме нас гръбнака ти, твоят гръбнак
танк от кадифе и все пак
Пантера

Гъсеници превърнал се в какавиди
твоите крака
висят ниско над кленов лист, така е добре

Твоята плешка
пеперуда от светъл прах
безподобна плешка, полъх —
безценна отвора за тежките ми дни

Оттеглям се към ушната ти мида и
поглеждам навътре: шпионката към строителната площадка на главата ти
твоето ухо
пещера за моите акустични изследвания на шепота
както и депо за моите обиди: ах!

Твоите слепоочия
почивам си в мир, когато така пребивавам
утешавайки те както кушетката стола

Брадичката ти докосва моя лакът
затова, предполагам, той се превръща в порцелан, моят лакът
виж, и той е изрисуван със сини орхидеи
сини орхидеи, които
приведен ти донасям в сутрешното легло
с гъстия месест портокалов сок на подноса.
Изливам го във врата ти — кой се е събудил?

Твоят белег
възхитителна брошка на оперна премиера
нищо неприятно —

качвам се в косите ти, твоите коси

от мъгла, треви, вятър и мъничко ламета

Нощ е във гората и остава

прелестта на твоят пръст, който сочи навън:

просека

твоите гърди

свято да бъде туй място, излет към лудостта —

Разтварям чадъра за слънце

и загръщам краката ти

може сняг да завали, — погледни!

Полагам главата си на корема ти

пъпчето ти се оказва раковино-имитатор

тихо, шуми — и аз чувам, и пее синия кит за нежността на пръстчетата

на краката ти

и пее за дългия път към кораловия риф на твоите задколянни ямки —

Събуждам се върху възглавничката на един от твоите пръсти
плахо я целувам и се спускам
към дланта ти
и следвам светлината в гънките
над главата ми
проблясват звездите на твоите зъби:
подарявам на зъболекаря ти крокодил от малахит

Скутът ти
витае над росните ни глави и тела —
не е вентилатор, винила върти
жлеб след жлеб към нас
поставям лед върху
задника ти — задника ти— как спада температурата?

Лежим забити в соулмузика
като ягоди в захар
мирно спят в коремите ни пеперуди

Твоят пол
е звук, един определен, мирис е
един определен, не е твоя ред
спиране на дъха е
ненаписано стихотворение е, подсъзнание е
вино е, едно определено
божествено вино е, моята последна глътка вино е—

Аз вдишвам теб, ти вдишваш мен. —

На твоите ребра аз свиря
мъхът ти се изправя, мъхът ти
образува двойки, танцува между порите —
твоят мъх, топене на езика ми
твоят език... къде бях? —

Държа главата ти в ръцете си
твоите очи... моля се за теб —

На шията ти лягам
и чакам докато... знам ли
докато света потъне в изкуствен сняг?

Аз вдишваш теб, ти вдишваш мен. —

Ти ме концентрираш.

Чаша вода, подавам ти я, при все че
очите ти
затварям

Скъпа, какво остана за вършене?

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а