Едвин Сугарев: Функции на литературния интернет - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Литературният интернет не е единен нито по своите амбиции, нито по своите реални функции, нито по обективното качество на публикуваните текстове. Мога да различа три типа литературни сайтове, които имат относително устойчиво битие. Първият от тях е нещо като литературно кафене, в което текстовете – литературни и дори по-често псевдо-литературни и графомански, функционират като средство за общуване в един относително затворен кръг, който няма амбициите да прави голяма литература. Примерно един предлага тема, друг пише стихотворение, трети го коментира, четвърти го пародира и така нататък. По този начин функционират литературните клубове към големите портали – като Dir.bg, Гювеч, Netinfo.bg и прочее. Тук няма критерии за допустимост – може да участва всеки; няма и реални йерархии освен естественото лидерство на по-конкурентно способните или по-упоритите участници.

Второто ниво са сайтовете-библиотеки. Това са преди всичко Словото и Литернет, относително близко до тях са Литературен клуб и Грозни пеликани. Там вече има реална цедка – тоест техните оператори изпълняват и редакционни функции. Мащабът, дълбочината и разнообразието от български и преводни текстове са основните критерии за тяхната стойностност, като тези критерии са създадени и следвани от самите редактори и техните сътрудници. Крайната и невъзможна цел на тези сайтове е електронното пространство, което би съдържало цялата литература. Тази всеядност и многопосочност впечатлява, но в някакъв смисъл на думата ограничава. Поради което и самите сайтове се стремят да обособят собствено пространство, което да е подчинено на не толкова универсални, а на относително по-субективни критерии, позволяващи текстовете да образуват някакъв органичен и естетически обусловен компендиум. Това може да е примерно периодичното издание на сайта или някакъв специфичен проект, който се изпълнява в неговите рамки. При всички случаи обаче интегративните и експанзивни функции на тези сайтове надделяват над онези, които обособяват и отграничават една група текстове въз основа на персонално или колективно естетическо верую.

Третата група сайтове са тези, които се структурират около една естетическа и мирогледно обусловена визия за литературата, които по своята същност представляват продукт на художествен кръг или група, която държи да бъде различна от общия и размит фон на литературата и културата. Най-типичният пример за такъв сайт е “Мухозоли”. Крайната амбиция в случая е да се даде израз на една цялостна, обхващаща различни творчески полета визия, която за своите автори и читатели функционира като художествено течение. В мухозолите ще намерите всички компоненти, които осмислят и оразличават едно такова течение – от манифеста до най-откровената провокация. Точно този провокативен заряд, тази агресивна енергия и превъплъщението й в конкретни текстове, пърформанси и всякакви други творчески продукти, според мен е изключително смислена и перспективна. Мухите от мухозоли са нещо като дадаистите на постмодерната епоха. Все едно е дали някой ги харесва, или не може да ги понася, но те са направили необходимото, за да бъдат забележими. Ако в някой момент мога да се запитам дали се намирам в Словото или Литернет, то при такъв сайт не мога, което не е упрек, нито качествено разграничение, а просто маркира различни функции. Библиотеката обема, тя не може да произведе визия, нито пък да хвърли камък в блатото. Сайт като “Мухозоли” може. Тъкмо поради това смятам, че ако литературният интернет има потенциал за завихряне и конфликтност, то този потенциал се дължи именно на такива сайтове.

Разбира се, тази класификация е груба и дърварска. Тя не обхваща регионалните сайтове, литературата в групово обособените сайтове като BgLesbians например, междинните сайтове, какъвто между впрочем донякъде е и Грозни пеликани, литературата, избликваща спонтанно в сайтове със съвсем различно предназначение, индивидуалните сайтове, един от които е за съжаление вече зарязания, но изключително интересен сайт “Подкрушие”. Ако тя има някакви достойнства, те са свързани с най-грубо посочване на различните функции, които литературата в интернет изпълнява. Свръх всичко трябва да кажа, че тя е битие – изключително флуидно, намиращо процепи, преливащо. И като всяко битие е неограничена, следователно не подлежи на класифициране.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а