Виргиния Захариева
ИРАН НОРВЕГИЯ ТЯ | Страница: 1/3
I
Вратата зейва
Парата гълта тела
Топлината разтваря
Можеш да се скриеш под кърпата, да се оставиш
Жалка, тъпа и грозна
Да дадеш лицето си на страха
Да нямаш апетити
Да научиш думата НЕ
Да я забравиш
Думите галят ушите
За фередже мечтае
В пустинята да иде
Да пътува
Точно се чудех с какво да покрия устата
Какво да облека, да ме изчезна
Толкова лесно е
Фередже
Забулената
Виждаш ли я как над дюните се носи
Заченала реки
Ако иска да робува, да се примири
Защо не тук
Така ли се страхува от желанието да се подчини
Така ли се срамува
Фонът да е друг и връщане да няма
В пустинята, покрита и от себе си, да бъде роб
Тъй както Херкулес, при хилавия Евристей
Дванадесет години избелелите царе
Да ги търпи, да върши подвизи в тяхно име
Но ако тялото си не познава
Как ще преминава другите животи, без да се изтрие
Иначе е бръщолевене напразно срещу туй
Което е извън, завинаги извън
А там е толкова студено
По-добре е да оставя знаци но
Как да срещна този страх
Излизам, викам и говоря
Виелицата брули. Нали и без това отвътре
Цялата съм сталактити, а отвън
Враждебна планина
Една жена стои отсреща
Бе ябълка. Восъкът отблъскваше водата, клоните чепати
Сега очите й на сова никога не се затварят
Лицето й от страх е наедряло
Дори косите й не трепват
Как стана тъй, че остаря преди да е узряла
Напред (2/3) 
| |
| |
| Накратко | Да полегна в някоя книга или
Просто да постоя срещу мен
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, юни 21 @ 13:54:34 EEST изпратено от nikyat
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
4155 прочита
| |
| Бележки под линия: | | [*] Стих от Дзенрин кушу.
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 1.66
Гласа: 9
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|