литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ида Хедкович
Опитвам се да си спомня
Страница: 3/3


My name is Isobel



Докосването е част от стъпването. Подът е на рисувани цветя, разположени на еднакви разстояния едно от друго. Тя е боса. Стъпалата й са хладни. Танцува й се. Сама. Усещането за собственото й тяло е един вид нужда. Болезнена, но необходима нужда. Раздвижвайки бавно пръстите на краката си, тя се протяга към пода и едва доловимо го докосва. Те започват да поемат тежестта на тялото постепенно, с равномерност и съсредоточеност, докато то не се отлепи изцяло от мястото, на което е стояло досега. Напрежението се усилва. Стои известно време абсолютно изправена на пръсти, след което се спуска на петите си. Замисля се за момент. Замисля се и тялото й, застинало неподвижно насред пространството. „Какво знаеш ти за любовта?”. Тя се изправя рязко на пръсти, като ужилена. Петите й отново усещат въздуха около себе си. Лека несигурност се долавя този път в движението й, но тя бързо отшумява. „Аз обичам. Не ми е нужно да знам повече” — отсича наум. След което протяга бавно ръцете си напред и пристъпя едва доловимо. В същия този момент, навън, един безименен човек усети първият полъх на настъпващия откъм северозапад вятър. Малко след това вятърът вече си бе проправил път измежду хилядите сгради на града и бе продължил в югоизточна посока с равномерността на пътнически влак с безкрайно много вагони. Изабел също усети настъпването му през отворената балконска врата.

Изабел не й е истинското име. Но го беше измислила като малка, тъй като въобще не харесваше своето. След време никой вече не я наричаше другояче освен Изабел, дори родителите й.

Живее на четвъртия етаж в една от онези стари къщи, строени в началото на века, в центъра на столицата. Тъй като през втората световна война там беше падала бомба която бе засегнала част от стълбището, сега то бе наполовина от цимент, а по-нагоре от дърво, боядисано в червеникаво-кафяво. Апартаментите тук са малко и просторни, с големи тесни прозорци и масивни двукрили врати. Подът от дюшеме бе боядисан в същото онова червеникаво-кафяво като стълбището и създаваше усещане за нещо старо и аристократично. На Изабел не й харесваше много много този цвят за това след време нарисува върху него цветя.

Апартаментът, в който живее Изабел е полупразен. Може би впечатление за това създават размерите му, но въпреки всичко



Изабел се влюби. Първо хареса гърбът му. В него виждаше особено равновесие, нещо, което тя на пръв поглед не притежаваше. Много хареса и начинът, по който той си държеше ръцете в джобовете. С радост констатира, че и тя обича да си държи ръцете в джобовете. След това откри, че той често пуши като върви. Тя не пушеше.




Назад Назад (2/3)



  
Накратко
Брат ми идва да ползва компютъра. Гледа снимки и си чати. Не мога да повярвам колко време може да стои на компютъра човек, занимаващ се с музика. Оказа се, че и други неща не са такива, каквито съм си представяла преди.

Още сведения

публикувано на сряда, юни 25 @ 23:16:37 EEST изпратено от eti

Подведено под:
Седименти | * | проза |

5581 прочита

Още в тази връзка
· Ида Хедкович


Най-четеното в блок Седименти:
Тръстиката стоеше в езерото и тъпо гледаше напред.


Рейтинг
Средна оценка: 4
Гласа: 7


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Опитвам се да си спомня" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.41 Секунди