Палми Ранчев Барселона, Барселона | Страница: 1/7
Разбиране
Погледът ми бърза между хората,
спира срещу някого да отбележи
колко е различен. Срещам го за първи път.
И едва ли ще го видя пак сред множеството.
Напълно осъзнавам колко е случайно
моето присъствие тук и разминаването
с непознати не винаги се обяснява
с желанието на всеки да отиде някъде.
Сега светът прилича на мравуняк
от непрекъснато подреждащи
и уточняващи маршрутите си мравки.
И хора, само хора, ако ги гледам в лицата,
или се обръщам след красивите жени
да отбележа колко е различна
представата за съвършенството.
По-важно е движението — не спира,
дори когато сядам пред кафене,
на което пише: Отворено от 17-ти век.
Тогава ми изглежда лесно да изчезна —
дори завинаги — на тази улица,
където всичко вече се е случило.
И не знам защо животът продължава.
Или много бавно го разбирам.
Напред (2/7)
| |
| |
Още сведения | публикувано на петък, август 01 @ 15:57:24 EEST изпратено от npb
Подведено под: City-lights | * | поезия |
12916 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.90 Гласа: 22
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|