Димитър Димитров, "Нови Български Автори": Българското изкуство в Интернет - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Едно от малкото неща, които радват българина, когато гледа или слуша новините вечер вкъщи, това е информацията за някой друг българин, който е успял да се реализира, било то в България или в чужбина. Разбира се, ако преди да се зарадва, не го обземе чувство на завист... Ако успее да преодолее това усещане, той изпитва истинска гордост от факта, че е българин и се удря мощно в гърдите наум. В края на еуфорията следва и едно "Евала!", с адресат успелият сънародник. Така е, българинът е горд и темпераментен човек.

Можете ли да се сетите за последния случай, когато гореописаното ви се е случило, научавайки за българин, който се е реализирал в областта на изкуството, било то в България или в чужбина? Едно уточнение - не става дума за Константин Павлов, който тази седмица получи литературната награда на СУ за 2003г. Не говорим и за Нешка Робева, която получи награда "Златен Витяз" в Москва преди две седмици. Не визирам дори признанието към Йордан Радичков, който преди месец бе награден от Симеон Сакскобургготски. Всички тези българи, а и много други, заслужават нашето уважение и възхищение от това, което са създали и постигнали както за себе си, така и за България. Само че аз говоря за нови автори, за хора, които в този момент правят поредния си отчаян опит да спечелят вниманието на някой български продуцент, издател или редактор (които ще наричам за краткост "Гилдия"), а утре ще зачеркнат всичко тук и ще опитат "някъде на запад"...

Хиляди са българските автори, които имат точно този опит зад гърба си. За много от тях преживяното унижение, наричано от Гилдията просто "неуспех", се превръща в убиец на музата за създаване на изкуство. За други става повод да търсят реализация и признание с други средства или извън страната.

За най-голям ужас на Гилдията, от известно време в България стана популярна практиката да се търси реализация на изкуството в Интернет и по-точно - в Интернет-страници, създадени с цел представяне и популяризиране на българското изкуство. По примера на отдавна реализирани подобни проекти на чужди страници, за кратко време публикуването на българско изкуство в Интернет измести на заден план измислената от някой садист бюрократична система от застаряващи и комплексирани редактори, чиято единствена цел е да обсъждат, но не и редактират, себе си.

И все пак, навлизайки в четвъртата година от новия век, обявен от всички за "векът на комуникациите", нещо продължава да пречи на свободното ползване на предимствата на Мрежата при публикуване и консумиране на българско изкуство. На първо място трябва да се отбележи фактът, че за литературата Интернет е далеч по-благосклонен, особено в България, отколкото за останалите изкуства. Публикуването, обработването и прочитът на един текстов материал, изискват много по-малко ресурси от страна и на автора, и на собственика на средата за публикуване (Интернет-страница), и на аудиторията. Затова и литературните страници са в пъти повече от общия брой страници, занимаващи се основно с публкуване на авторски материали, а и са далеч по-развити като идеи от своите разработчици. Този проблем като че ли се явява и основен при обсъждането на всички останали сфери на изкуството. Въпреки това начини за разрешаване на проблема с публикуването на художествени или музикални произведения, например, има.

Един от основните проблеми, които стоят на пътя на авторите, желаещи да публикуват произведенията си в Интернет, е целта, с която дадена страница за изкуство е създадена. Така, както всяко книжно издание цели да покрие определена аудитория, както една звукозаписна компания се насочва към определени стилове музика или една галерия представя даден вид картини, така и Интернет-страниците имат своя целева група посетители, която се стремят да достигнат. Нерядко такива места се създават с чисто комерсиална цел - продажба на произведения на изкуството или просто създаване на каталог-виртуална библиотека. В това, разбира се, няма нищо лошо, тъй като такива страници са в помощ на много хора, които търсят купувач на своите произведения или такива, които искат да видят произведение на автор от преди десетки или стотици години. За новите автори обаче това е истински проблем, тъй като те се нуждаят от обособено място за публикуване на своите "първи стъпки" в изкуството, където името им няма да се губи сред имената на Христо Ботев, Леонардо Да Винчи или Моцарт.

Преди няколко години в Интернет започнаха да се появяват и такива страници, чиято цел е публикуването на не дотолкова известни автори и популяризирането на тяхното изкуство. За съжаление, разработчиците на част от тези страници се подведоха от примера на комплексираните редактори и скоро започнаха да отсяват постъпващите произведения през собствените си критични възгледи, създавайки своеобразна лична библиотека по собствен вкус, което от своя страна противоречи на заявените цели. И най-вече - подвежда авторите - нещо, на което те отдавна са се наситили и от което са се отвратили.

Бързо загубиха интереса на аудиторията и страници, които предлагат възможност за публикуване срещу заплащане. Може би някои от вече изявените автори биха се възползвали от такава възможност, но опитайте да обясните на едно 15-годишно момиче, което скришом нарежда своите стихове, защо трябва да даде 20лв. на някого, за да може да публикува няколко реда в Мрежата... С течение на времето поддръжката на някои подобни страници дори беше прекратена, а по-късно те бяха и изтрити.

Място за публикуване на авторски материали, за съжаление само литературни, предоставиха и страници като http://www.dir.bg и http://www.abv.bg чрез своите клубове и форуми. В подобни форуми обаче материалите са твърде разпръснати и в един момент ориентирането сред тях става невъзможно. Подобно е положението и в някои станици, създадени с добра начална идея, но чиято реализация и поддръжка не предлагат достатъчно добре подредена информация за посетителите. С течение на времето, наблюдавайки развитието на тези страници, ставам свидетел на метаморфозата им от място за публикуване на авторски материали, в място за количествено споделяне на напълно свободни мисли и коментари, на всякакви теми. Метаморфоза не само по отношение на съдържанието на страниците, но и по отношение на техния дизайн и система за навигация. Което може да има смисъл в един форум с обща тема, но не и когато основната цел е да се покаже изкуството на авторите.

Не само заявените цели на дадени Интернет-страници или тяхното реализиране обаче са проблем за намирането на място за публикуване на авторски произведения, достатъчно удобно и за аудиторията. Интересен и парадоксален е например фактът, че в последно време се говори за много ниско ниво на продажби на българска музика на вътрешния пазар. В същото време, същите автори се котират изключително добре, но в свободните за достъп страници http://free.techno-link.com, http://www.data.bg, http://www.mp3-bg.com, http://free.evro.net, http://files.bol.bg и други. Абстрахирайки се от темата за достойнствата на всеки отделен стил музика, интересен е въпросът кой нов автор би имал полза произведението му да е в един списък с това на Мишо Шамара, Богдана Карадочева, Лили Иванова, Митко Щерев, П.И.Ф. и т.н. Колко посетители на такива страници биха обърнали внимание на непознато име, след като тяхната единствена цел е да се сдобият с албума на някой изпълнител безплатно, вместо да го купуват от магазина...?

Понякога добро решение за представянето на един автор е и създаването на лична страница, която да не бъде част от вече разработен портал за изкуство. Безплатни или достатъчно евтини варианти за разработване и публикуване на такива страници съществуват. За съжаление обаче хората, които с право могат да се чувстват ощетени, са авторите на произведения, различни от литературните. Защото, за да публикуваш няколко песни или картини в Интернет с добро качество, ти е необходимо няколко пъти повече място от това, което фирмите предлагат на сравнително сносни цени. Изброените по-горе свободни страници пък не са решение на проблема и по още една причина, освен посочената - те не само съдържат твърде много произведения на отдавна реализирани автори, но и предлагат тези произведения, нарушавайки тотално Закона за авторското право и сродните му права. Разбира се, те не признават това, а и българската Гилдия не е в състояние да прекрати тяхната дейност, по най-различни причини. Но дори да не нарушават авторските права, те в никакъв случай не са в състояние да гарантират тяхното спазване, което също е достатъчна причина, за да бъдат извадени от списъка с варианти за публикуване на нови автори.

И така, стана ясно, че разработването на една среда за представяне и популяризиране на авторски произведения в Интернет, не е лесна задача, а и самата идея има смисъл и полза за новите автори само, ако е безкористна. Какво обаче се получава, когато подходяща идея има, желание за нейното разработване и поддържане - също, но на пръв поглед косвени обстоятелства стават причина за провал?

А такива обстоятелства в България не липсват. Например, наличието на така наречените клубове, съюзи, сдружения, асоциации и кръжоци в различни области на изкуството е нещо прекрасно, което определено е в помощ за развиването на нови таланти. Нерядко обаче ръководителите на тези организации са твърдо против съществуването на техни "конкуренти" в Интернет и правят всичко възможно да не допуснат интереса на авторите да се насочи към Мрежата. Идеята е ясна - какво ще правят те по цял ден, ако електронната среда е в състояние да ги замести. Жалкото в този случай е, че в по-голямата си част Интернет-организациите нямат за цел да изместват, а напротив - именно да подпомагат и допълват дейността на публичните организации. Защото само така може да бъде напълно затворена веригата за откриване, развиване, популяризиране и реализация на един нов автор.

Съществуват и други обстоятелства, като например политиката на държавата и в частност единствената, за съжаление, телекомуникационна компания в страната. Първо, държавата вече не прави нищо, за да подпомага или насърчава развиването на организации в полза на новите автори. С изключение на случаите, в които това се прави за безсмислени каузи, но за доверени хора или когато трябва да се отчете свършена работа и набързо смешни суми биват подарени на отдавна зарязали своята дейност държавни организации. А пък казвам "вече не прави нищо", защото преди години поне училищните и читалищни кръжоци действаха, макар и в условията на затворен живот. И второ, само преди дни Българската телекомуникационна компания (БТК) за пореден път се изгаври с клиентите си, увеличавайки цената на отвратителната си услуга за аналоговите телефонни линии. Както може би се досещате, цената на Интернет-достъпът чрез телефон вкъщи вече ще струва изключително скъпо - за всички. И ако някои хора успяват да си позволят кабелен Интернет, други досега се принуждаваха да търпят жалките линии на БТК, но все пак да имат някаква връзка с електронния свят на Мрежата. От липса на финансови средства, не по друга причина. Заради тази липса тези хора не могат да си позволят и да посещават иначе многото Интернет-клубове.

Разбира се, идеални обстоятелства не съществуват никъде, нито изцяло идеални цели. Все пак страници за ново българско изкуство в Интернет има и част от тях работят добре, въпреки всички изброени проблеми. Би било добре също, ако сред малкото разработчици на страници, продължаващи да работят за каузата, съществува диалог и сътрудничество, вместо конкуренция. Защото в последно време интересите, определящи поведението на даден собственик на такава страница и в последствие - на самата страница, - също се явяват сериозна пречка за изпълнение на крайната цел. А тя, както вече споменах, би следвало да бъде безкористна.

За младите автори, които сега започват да творят и да търсят мнение, оценка и реализация, именно хората, които им дават поле за изява, са олицетворение на обществото, в което живеят и в което искат да бъдат приети като автори със своите произведения. Разочаровани и отчаяни от съществуващата система на Гилдията автори вече има и те не са малко. Познаваме не един и два случая, в които българи създават не само изкуство, приели друга националност, само защото родината им е направила всичко възможно, за да ги подтикне към тази крайна стъпка. Важно за българското изкуство е да не се допуска да се стигне до момента, в който новите автори ще загубят надежда и в лицето на Интернет-обществото, защото един ден може не само компютърът да носи американски флаг...

Димитър Димитров, "Нови Български Автори"

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а