Владимир Сабоурин
Мъртвите | Страница: 2/4
Прекрасни са косите ти когато падат
на кура ми изтръпнал от неземна нежност
златистия порой на къдрите ти жежва
на девствените устни розовата влага
страхувам се достатъчно ли твърдо слагам
това в което влагат вяра и надежда
ресниците които синевата свеждат
когато нашите тела престъпват прага
кръстата дограма чертае черен кур
в разгърнатата книга на една луна
разкъсваната светлина недвижно стене
старателно изписвам сричките е-ба
тетрадката е страшно тясно разграфена
ще има мамо пак мастилени петна.
 Назад (1/4) - Напред (3/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, февруари 26 @ 23:41:47 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
5497 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 2.88
Гласа: 34
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|