| |
Георги Календеров
В browse-ване на литературната институция | Страница: 2/3
Отговорите на Емилиян Николов, създател на “Литературен Клуб”:
1. Дотолкова, доколкото има два пъти по-голяма аудитория от тази на “Култура” и “Литературен вестник” взети заедно, дотолкова, доколкото всички по-известни автори и литературоведи го следят (тук изключвам тези на възраст над 60 години). Като пример за влияние мога да дам създаването на рубриката “Хайку”, която прерастна в самостоятелно електронно списание към нас – след нейното появяване през април 2002 г. излезе специален брой на “Литературен вестник”, посветен на хайку поезията.
2. За съжаление получаваме, макар че след създаването на обособяването на графомански сайтове, намаляха. Най-интересната случка е с една лелка от един крайморски град, която беше видяла адреса от първия конкурс Йовков, който организирахме, и беше дошла чак до София (сигурно и заради други редакции) и ми позвъни на вратата през един делничен следобед. Аз първоначално я помислих за инкасаторка, но все пак отворих. Тя ми даде няколко издадени свои книги (Самиздат), остави ми дискета с разкази и всякакви данни за връзка. Но най-смущаващото беше, че тя дори не знаеше името на изданието, в което искаше да публикува. Каза, че не я интересува. Така е то. За съжаление в Интернет графоманството се оказва много голям проблем, защото има някои от големите портали, които третират по еднакъв начин автори, публикувани в “Литературен клуб”, “ЛитерНет” и някакви графомански сайтове. Така изчезват йерархиите, получава се така, че някой “новобранец” в Мрежата, който не е запознат със сайтовете за литература, в един момент попада на графоманските и оттам си прави извод за всички литературни места в Нета.
3. Критериите са най-вече добрия стил на творбата, вкусът на автора, нека да има и хумор, и секс, но все пак всичко да е направено добре, да има все пак разлика между един разказ в порнографско списание и разказ за “Литературен клуб”. Много обичаме да публикуваме също типично постмодерни разкази с всички заигравания, цитатност и смесване на различни жанрове. Лично за мен най-важното качество на един литературен текст е да доставя удоволствие на този, който го чете. Но трябва да има художествени достойнства. Все пак една от задачите, които сме си поставили, е все повече хора да започнат да четат. Затова ние не смятаме, че човек ако иска да подкрепя българската литература трябва да публикува само българска литература. Все пак един млад човек, за да започне да чете, не може първо да му се налагат “Една българка” или “По жицата” и да му се казва, че това са едни от най-важните и най-добри творби в българската литература. Щом той започне да чете, един ден сам ще определи кои произведения от български автори си струват най-много.
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Накратко | | Е тъй де, работата едва ли се прави за 50-60 или 50-60 хиляди лева годишно. Освен парите има и други мощни мотори, движещи Литератора (често психопат).
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, декември 17 @ 17:04:24 EET изпратено от kalenderov
Подведено под:
Мастило в мрежата | * | интервюта |
10947 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 2.25
Гласа: 4
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|
| "В browse-ване на литературната институция" | | 26 коментара |
|
|
|
|
Re: В browse-ване на литературната институция (Оценка: 0)
от Един читател на сряда, декември 17 @ 23:56:25 EET | Браво Емиляне!
Каза им го най-после! Ха да видим сега как ще намерят спонсори Култура и Литературен вестник, като ги четат само 20 човека :))) |
|
|
Re: В browse-ване на литературната институция (Оценка: 1)
от emilian (emilian@litclub.com) на четвъртък, декември 18 @ 01:13:43 EET
(Сведения за читател ) | Това мое изказване не трябва да се разбира толкова буквално. Истината е, че особено при "Литературен вестник" има една компактност на аудиторията, което до някъде е естествено за едно издание за литература. Спомням си, че преди две-три години Георги Господинов (тогавашният редактор на "Литературен вестник") участва в предаването "Един ден на..." и след като отидоха в редакцията на вестника, призна, че познава поименно всички читатели на "Литературен вестник". Разбира се, сега, след като има сайт, има някакъв шанс да се разшири аудиторията на изданието. Но сайта на "Литературен клуб" е така конципиран, че да привлича повече посещения (читатели, надявам се) - например последния брой на "Литературен вестник" за тази година излезе 13 дни преди изтичането й, докато ние сме предвидили нови публикации и на 31 декември... и т.н. Отделно сайтове като "Литературен клуб" са до някаква степен и портали, имат връзки към други сходни места в Интернет, имат новини за премиери и пр. Но няма смисъл да казвам неща, които всички знаят. Впрочем в един от коментарите към текста на Едвин Сугарев от "Мастило в мрежата" един от нашите конкурентни сайтове е сравнен с Народна библиотека, което прави сигурно 1000 пъти по-голяма аудитория от тази на "Култура" и "Литвестник", така че имаме много да догонваме ако се стремим само към количество.
А колкото до спонсорите, нека ги имат - пожелавам им го от сърце. Аз самият разбрах още преди две-три години, че добър сайт за литература не се прави само с пари. |
|
|
Re: В browse-ване на литературната институция (Оценка: 1)
от Barabanchik на четвъртък, декември 18 @ 16:30:10 EET
(Сведения за читател ) | A, da, zabravih da podchertaq kolko mnogo se izkefih na pouchitelnoto izkazvane na Mitov, che "v mrezhata nqma mastilo"!!!!!!!
Bravo be! Tozi junak dokazva, che razbira neshtichko ot Internet, ama hich nishto ot igri sys slovoto! (mozhe i s golqmo "S" :)) |
|
|
Re: В browse-ване на литературната институция (Оценка: 1)
от kalenderov (bgglas@yahoo.com) на петък, декември 19 @ 11:04:38 EET
(Сведения за читател ) | | В "Образование и Кариера" ще излезе друг вариант, който може да включи и коментарите под статията. Качил съм я на "Грозни пеликани" заради удобството на разкошния софтуер и възможността текстът да породи дискусия. Не знам защо "Грозни пеликани" трябва да се "разправя" с другите сайтове. Както навремето Митов каза в едно интервю, да се говори за война на библиотеките е абсурдно, защото библиотеките са едни от най-миролюбивите институции. Обаче живият живот го опровергава. Библиотеките си воюват мощно, като в роман на Хърбърт Уелс! Войната ще бъде спечелена от сайта, чийто автори имат най-силно влияние в литературната институция, както и чийто софтуер е по-добър. Според мен предизвестеният победител е "Грозни пеликани" и тази победа му е гарантирана, без да се впуска в абсурдни битки. |
|
|
Re: В browse-ване на литературната институция (Оценка: 0)
от Един читател на петък, декември 19 @ 12:17:14 EET | MEME
(rhymes with 'dream') A contagious information pattern that replicates by infecting human minds and altering their behavior, causing them to propagate the pattern.
Individual concepts, slogans, melodies, inventions, and fashions are typical memes. An idea or information pattern is not a meme until it is replicated or repeated to someone else. All education and transmitted knowledge is memetic.
и после някой ще каже пак, че библиотеките (респ. сайтовете, книгите, пишещите ги и т.н.) били тихи и миролюбиви
дъ върбъл уорс ар грейт фън
раена (in fun)
|
|
|
|