Петя Хайнрих
докато размишлявах върху културата на храненето |
над порция панирана бяла риба
със задушени картофи
съвършено грозна сива чапла
тежко прелетя през панорамното стъкло
и с всеки малък замах преодоляваше
вълна след вълна
ватираната скука на обяда
погледнах облегалката на отсрещния стол
на който шаранът в сако рибена кост
(вероятно пък носи вътре в себе си
люспеста душа)
имаше известни затруднения с всмукването от розовата сламка
окръгляше устни и шаваше нервно с хриле
малко над острия ръб на яката на ризата
бих му изкълвала окото в порив на спонтанно желание
да го целуна
после удари 13-тия час
и всички се разхвърчаха към работните си места
аз поотръсках пера – вероятно вече е време да се издам:
приятно ми е – съвършено грозна сива чапла от другата страна на стъклото
добър ден
хиената запремята чиниите
ръфаше остатъците храна
но иначе бе толкова тъжна
Сирен Белоножка Стръвнишка
с маникюра на хищник
с остър косъм като вълнено одеяло
и този джазов вой
(петък вечер в бара
боже, как рони чакъл от луната)
заглушил фабричния шум
барабаненето по изгърбените буквите
в края на коридора нервния телефон
подрънкването на какво ли не
вентилаторите
върху чиито нежни решетки
тънки бели ленти пленените си микрополети
танцуват
| |
| |
| Накратко | в края на коридора нервния телефон
подрънкването на какво ли не
вентилаторите
върху чиито нежни решетки
тънки бели ленти пленените си микрополети
танцуват
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, март 27 @ 22:50:07 EET изпратено от grosnipe
Подведено под:
Семейни дългове | * | поезия |
2673 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.28
Гласа: 14
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|