Иво Аръков
Миниатюри |
1 2 3
потоп
това което го е имало го няма
4 5 6
те не знаят
и ти не знаеш как са
7 8 9
цифрите са думи
предвещават
0 0 0
и каквото да се каже
вече сме сами
-------------------------------------------------------------------------------
не виждаш истината
не желаеш да гледаш
очите ти се набиват
в очните ти кухини
и спускат завесите
през мислите ти
прозират две черни точки
блуждаещи в хоризонталното пространство
празно
-------------------------------------------------------------------------------
телата ви в друг цвят
покълнали от синьо море
със последни сили се хапят
във вас животни се давят
сключват катарама схватка
скулите на челюстта им
от Обама се учи Йоанна на йога
от Осама не сияе Осанна а смърт
от Октава се ражда не нота а песен
и всичко в един стих в един дъх
докато млякото в жлезите ти съхне
-----------------------------------------------------------------------------
докато моето съзнание
се концентрира да
контролира своето его
някой някъде може би
в другия край на света
свършва в устата на
друг-а-море от пяна
отвори прозореца на колата изхвърли храчката върху очите на брат си
no device
sounds nice
in device
satisfied
love me tender
по залез слънце
never again
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, април 15 @ 00:35:03 EEST изпратено от yasssen
Подведено под:
never again | * | поезия |
2831 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 4.6
Гласа: 5
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|