Димитър Матакиев: Хейтърът няма никаква позиция - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Преди няколко дена, когато лепихме плакатите, си говорихме с Лъчката за понятието „културен тероризъм”. Лъчо, чието мнение по принцип тежи в ъндърграунд средите, защото има жена, две дъщери и панелка в “Люлин”, а това за скапания Булгаристан си е почти сбъдната мечта (разбира се, ако не се казваш Матакиев), беше на мнение, че прикачиш ли „културен”, хората повече не гледат нататък, ами започнат да се прозяват, та по такъв начин можеш да прокараш и думичката тероризъм по съвсем невинен начин. Аз обаче споделям различна позиция, може би защото изобщо не вярвам в хората. „Културен тероризъм” означава възможно най-тъпата чикия, която някой може да сътвори за себе си. Защото хем се имаш терорист, хем пък си културен. Озоваваш се точно между шамарите: удряш по врага – културно. И какво се получава: или въобще не удряш врага, което е най-вероятно и представлява фарс, или, ако си го направил все пак успешно, както си си с изисканите маниери, най-много удареният да ти смачка фасона – на ощипана мадама. Ерго, губиш винаги, а тероризмът е прекалено целенасочен, за да се занимава с фаворизиране на лузърите си. Затова предпочитам звънкото „хейтър”. Щото хейтърът няма никаква позиция. Той се прави ту на това, ту на онова – ту на културен, ту на прост, ту на терорист, ту на гъзар – и изобщо скача от трън на глог, като полудяло врабче. Фарсът му отива и въпросът за него се решава в момента, в който успее да ухапе своята жертва и да изпразни отровата си в „любимата”, преобръщайки смисъла на сексуалния акт, хаха, excuse me :). Всъщност за мутации иде реч, за мутации и постоянни трансформации.

Лъчо ми е сърдит, че не наплюх политически коректните хора. А най-вече, че моята логорея забавляваше некоя и друга пичка, за разлика от неговата, която отегчи дори и пичка като мен.

Вася, помирисвайки ъндърграунд, усети, че това всъщност не е неговата таргет-група и реши да се разплати със сексуалните малцинства веднъж за винаги, използвайки девелвиралата валута на путката на жена си.

Най-смешен ми беше „продуцентът” Пешо Канев. Той все още търси парите за „курона”. Dear Пешо, купонът беше без теб. Утре ще получиш фактурите, хах :)

Забележка: Заглавието е от редакцията.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а