Ивайло Иванов: Българска епиграматика – лято `2009 - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ЧАСТ ПЪРВА: СЛАВЯНСКИ РЕЦЕПЦИИ

или Любовници на Духа

ЗИМНО УТРО С ЛИЧНО ЩАСТИЕ

Какво че вън все още нощ е зимна?
Не е безкрайна вече в мен скръбта!
С програмата Уиндоус аз си имам.
едно прозорче светло към света.

Компютъра си включвам във зори,
и светлинки зелени се разгарят.
И светва на екран: „Добре дошли!”,
отвръщам му щастлив: „Добре заварил!”.

НОЩЕН ДНЕВНИК

/12 часа/

Написах пет имейла мили –
жените сложих си да спят,
сега се моля: Боже мили,
бди над лирическите сили,
да си довърша и стихът!

Лиричното е сублимация
на подсъзнателни коктейли.
Ала заплашва го стагнация:
Жени от цялата ни нация
ръце протягат за имейли!

КОШЕРЪТ НА ЛИТЕРНЕТ

Гледат моите зеници
как се трупат със стотици
автори във „Литернет”,
сякаш са мухи на мед.

Не разбират те, горките,
в плен на восъчния свят,
че медът е за пчелите,
в кошера сред дъх и цвят!

ЕЗИКОВЕДКАТА

/Пиеса в два акта/

1.

Граматиката учиш ли, от нея
плъта се спепелява, после тлен.
А съм жена! За рожби аз копнея!...
Затуй понечих да забременея
от пълния определителен член.

2.

Опитах го! На думата във края
членът е и крепък, и забавен.
За позите не искам да призная,
но все таки от тази нощ ще зная,
че неслучайно го наричат „задпоставен”.

„ВУЙЧО ВАНЬО”

Бе в криза театърът до вчера,
но днес ще викна: Примавера!

О, бела, бела Примавера!...

/И тази нова премиера
бе гледана от премиера!/

Какво да кажа? На балкона
потънал беше цял във трона

и бдеше бляскавата ложа
ума си той да не изложи,

разбрал на фикцията нормата,
колкото ние – от реформата!

ТЕОРИЯ НА ДЕСНИЯ ПЕЧАТ

Чудесен десен вестник! Той се прави
в редакция с петима колумнисти,
а за да бъдат нравите му здрави
бди реакция с шестима комунисти.

И щом във нещо сгафят, лумва бесен
скандален вой с юмручна профилактика.
Така теорията на печата десен
се оцветява и от дясна практика.

НАД МОЗЪКА НА „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ”

/консилиум/

Ах, кой до днес не си е патил
от таз напреднала склероза
на официалния „Писател”,
напомнящ препариран мозък.

Подай ми микроскопа стаен,
да проследя браздите, тънките:
Безкрайна трепка мисълта им,
но твърде плитки са й гънките.

УСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИСАТЕЛ

/Общи права, свободи и заключителни положения./

1. Бъди божествен син, призван да
се съвкуплява с Мелизанда.

2. А ако бъдеш педераст,
се съвкуплявай с Пелеас.

3. Рече ли Пелеас: „Недей!”,
пък си поискай от Пелей.

4. Той, вярвам, няма да посмей
да ти откаже, щом си змей.

(5.) /Не ми посягай, бе, недей!.../

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ГРОБЪТ НА ХАЙТОВ

Крееш ти! Не ще изкараш!...
А като умреш съвсем,
в „Света Петка” – баш в олтара –
бързо ще те погребем.

В тази гробна самотия
дълго ще лежиш ненужен.
Но щом почне Литургия
тук свещеникът да служи,

твойте кости побелели
ще затракат упорито
в ужас безпросветен, ням.

За да разбереш добре ли
беше на онез, които
ти пък ги натика там.

1996 г.

НОВА МОДА ПРЕДСЕДАТЕЛСКА МОЛИТВА

Онзи номер, със Ванга, не мина
пред Синода, затуй пък от днеска,
окачил тази нова картина
на светеца ни, дяконът Левски,

в кабинета си – скришната стая, –
аз предизборно пак коленича,
и нашепвам, сломен и разкаян,
таз молитва с оттенък лиричен:

Помогни на чедата си смели
до запазят високите постове!...
Нивго другиго те не са чели,

затова търсят в теб легитимност.
Сподоби ни с интимна взаимност!
Ти и днес си ни нужен, Апостоле!...

2006

ИЗПЯТА ПОЕЗИЯ

Афиша прочетох: „Изпята поезия”,
на който бе сниман поредният бард
добре как помага на нашта амнезия,
свалил без остатък мисловния гард.

Прекрасно е, Мишо, че пак ги покани
и тук доразгласям, да чуе страната:
Елате в „Столична”, зала „Познание”,
и там ще представим на вашто внимание

поезия, чиято песен е изпята!

ЗАЩИТНА РЕЧ

пред критичката-прокурорка.

Твойта дарба е посредстена,
не и твоята заплата.
Виждам, че не си подследствена
по законите на красотата.

Зарад тез закони нови
пак съм в карцера нелеп.
И в словесните окови,
издрънчавам аз пред теб:

По-добре да съм подследствен,
нежели да съм посредствен!

ВАРНЕНСКИ РОМАНС

О, нощи в бял сатен, пък и в коприна!...
Луната спеше във морето синьо
като жена във нега и премала,
когато, под звука на окарина,

навлязоха във морската градина
поет с едно видение във бяло.

Придвижваше се опипом човека,
та най подир облегна си гърба,
след цели пет-шест безлюбовни века,
на Варненчек Задморски о дъба.

Намести си полушубката на таза,
и с дикция трогателна й каза.

„Вятър над Варна люлее тополите!...
Искам да въхна от вятъра глътка!...
Спрямо поета добра бъди, моля те,
и разпусни свойта „Славянска прегръдка!”.

МЪЛЧАНЕТО НА НАДЕЖДАТА

Пека се аз на вътрешната клада,
след нощната психическа контузия,
и мисля си: Прекрасната ми Надя,
или и тя се сърди, за „награда”,

или е пак на семинар във Грузия.

Ех, Надя, Надя, моята душа
до днес не бе на Запада изменница,
ала откакто с тебе я теша,
превърна се в една Кавказка Пленница.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

За първи път в живота, Боже,
обичам с порив безтелесен.
Душа в душа, ръката в ръката:
жена, приятел и поет!

Пази я, докогато може(ш),
а след това от Небесата
сред хора ангелски възнесен,
аз ще я пазя занапред.

ТЪГИТЕ НА ЕДИН СРЪБСКИ СТАРЕЦ

– Я ме примъкни към тая
печка, че на студ не трая! –
рече на рода ни старшия.

– Топъл дух от там витае
като спомен за оная
Печка наша патриаршия!

НА ИЗТОК ОТ АДА

Понеже бях отличник на отряда,
пътувах във Русия за награда,
и мислех си сред степите, нерад:

България намира се във ада!...

Но туй все пак за нея е отрада,
понеже виждам, източно от ада,
че се е ширнал по-обширен ад.

ЗДРАВСТВУЙТЕ, БОТУШКИ!

Русия! Колко ни плени
това, че има в теб жени!
Мъжете пак са на война,
а пък жените, до една,
под наште ласки неугледни,
като агнец на заколение,
зачеват твойте всепобедни
и все по-бедни поколения.

СЛАВЯНСКА РЕЦЕПЦИЯ

„Няма текст извън контекста!”

(Д)Жак Дерида – Изкормвача

Като гледам тази руска
тройка как препуска в тез
зимни степи, сякаш чувстам
как в шейната съм и хруска
сняг под мене като текст.

Ще го знаят ли след време?...
И значим ли ще е текста?...
Гледам: Бягат подир мене
три пътечки посребрени.
Няма кон извън контекста!

СТИХОВЕ ЗА ПРЕКРАСНАТА ДАМА

Това, че ти превеждаш Блок, търпи се.
Но друго не търпи се – след изписан

цял куп листа, приятелят извежда те
в „Спартакус” и по цяла нощ преглежда те.

Пардон! Той пак превежда те, с блаженственост,
но на речта на вечната мъженственост.

СЪДБАТА НА РУСИЯ: УСПОРЕДНИ ОПИТИ

Нови сатрапи
                 издигна с терора,
Сталин,
       сатрапът на двайстия век.

Той от Аврора
                         попадна в затвора,
срещна там хора
                         и стана човек.

ДНЕС ДА ПОЧЕРПЯТ:
Иван Ваклинов,
писател и разбуден гражданин, деец.

На този ден пред всички ни класика
умря. /Задави се с финансова троха!/
„Какъв бе той?” – сърцето мое вика.
На гроба му, под лист от трепетлика,
чета: „Любовник беше на Духа”.

Напред (2/2)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а