Лъчезар Лозанов
Стихове | Страница: 3/5
Прехапан език
Моят живот се оттича,
докато си играеш на моногамия,
докато в кристалните устни се излива водата –
една шепа в пустинята.
Докато четеш първите букви на страха и куража,
докато късаш книгите (те също могат да бъдат решетки),
ме напикават телевизорът, кинтите, киното,
моят живот се оттича –
смеешком, събрал кривенето на околните,
облечен в камуфлаж
от разбираеми презервативи и пъчене,
боядисан с фокуси, зад които няма нищо,
боядисан с много нищо от фикуси с гладки устни,
нарисуван с гледки,
които се случват само върху повърхността на огледалото.
Хърбави, огладнели фантазии,
азия на моите чувства – с чалма и черупки
надничат челестоноги. В очните им ябълки блещукаме като копита,
като самари, каиши, кози торби
и сме торбаланци с ракетни системи –
рекетират сгънатото ни подкорие
оклеветени сме,
окошарени,
ококорени
табу на собствения си живот,
който понякога наричаме ту Америка, ту Европа,
наричаме шагренова виза,
а всъщност си е съвсем нашето ѕ-ти такт.
Докато го оразмеряваме - времето ни се изплези съвсем,
прехапа език
и говори само с водата,
построена върху една риба,
водата, нарисувана върху капачка от бира,
водата, която не ще и не ще да ни помни.
 Назад (2/5) - Напред (4/5) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 03 @ 11:58:27 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
7382 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|