Лъчезар Лозанов
Стихове | Страница: 5/5
Свириш върху зъбите на алигатор
Сред помия сънища оръфляци
изгряваш гола – реотан.
Стените неестествено просветват,
стоварват тъмните кълбета
сред дъднене, подземен пукот.
И айде стига сте ме будили за делник,
и айде стига! в кофата с грухтене –
хвърчат си сънищата въпреки и пре.
Дъжд сънища,
изтърсиш ли се от улука –
съдрано боди и смрадливи локви...
А подсъзнанието чопли
загърбило ме сякаш съм му свако
и тия сдупчени улуци стават
реката Нил с видения и чапли.
Насред насядалите алигатори
върху вълните месоядни и зелени
недосегаема
от зъбите им зяпнали изваждаш звуци,
изтръпнали – за пост, молитва и кореми бели.
Защо сред алигатори дебили?
Събуждането нищичко не казва –
верижката му дръпвам все навреме
и то със мусене, с протяжност ми отвръща
подобно тоалетната чиния.
 Назад (4/5)
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, април 03 @ 11:58:27 EEST изпратено от grosnipe
Подведено под:
| * | поезия |
7383 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|