Ивайло Иванов: Вдигни очи! - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Първа част: Вдигни очи!
Деветнадесет истории на прехода.

Нощта на 24 май

един имейл до поетесата Камелия Спасова

Честит Ви празник на словесността!
/Преглеждайте си по-редовно пощите!.../
За съжаление, Ви го честитя през нощта,
ала те празниците на духа са все по нощите.

Четете след това „Вдигни очи!” –
След книгите, отнели ни утехата,
в таз сага най-добре ще проличи
ивайловата версия за прехода.

Душата им по нощната река
се носи сред цветя като Офелия,
простряла свойте восъчни крака
към портите на изгрева. /Така
самоуби се тя зарад Камелия!/

Предговор от утвърден писател

„Гражданин за Коледа си купи
маса, гардероб, бюро и шкаф.
Месец, два – и всичко се начупи!
Но остана гражданинът здрав.

Струпа той остатъците жалки
и замислен рече си тогаз:
Щях да имам хубави подпалки,
но за жалост, парно имам аз!”

Здрасти, Иво, мокриш ли котето?
При нас е весело! /Чакаме те при нас!/

Радой Ралин.

Вдигни очи!

Криминална история.

Не, няма да забравя как
духът ми беше обискиран,
когато в нощния сумрак
в дома ми влезе гост маскиран:

– Вдигни очи! Така, така...
Вдигни и своите крака.
Със гръб се после обърни
към бившите си младини:

И към стената със лице,
вдигни и своите ръце!

Хипермодерни времена

Макар че в теб, родино моя,
не властва още Пиночет,
щом гледам те, си пея тоя
куплет за модите безчет:

В контекстите международни
е моден мултикултуризмът,
а пък у нас са още модни
борбата,
бокса,
културизмът.

Урок по география

– Добре да разбереш кое къде е,
ти карта географска разгърни
и твоят взор, колумбе ненадеен,
ще забележи мрежа върху нея,
названа „дължини” и „ширини”.

– Прекрасна откривателска идея!...
Едно ме само в нея осъмни:
Не ще съзра Родината къде е,
понеже населението в нея
живее в теснини и тъмнини.

Плач бедния мати Болгарии

Майката-Родина стене
върху селския си плочник,
че измъчва я мигрена
в старческите слепочия.

Откъде се взе пък тая
мигрена в старата ни нация?
Позволете ми да зная:
от повсеместната миграция!

Български характер

Всичко вам дължи, чиновници,
европейската ни нация!
По въпроси най-основни
днес в една администрация,

щом аз влязох с ясна цел,
блесна гледката пред мене:
Двама бяха на лице,
всички други – на колене!

Проект за химн

За контрабандата на вино
разтваряй граници докрай –
и с химна фино и невинно
ще кажем: „Мила ни родино,
ти си един подземен рай!”.

Паузата

В любимата ми дясна кауза
получи се голяма пауза.

И мисля си, загледан нямо
във паузата, която само
подобно сянката по пладне
се удължава безпощадно
на залеза към заревото,

дано таз пауза не съвпадне
със интервала на живота.

Топлинка през политическа зима

Политика няма!... Има
тежки ледени контури.
В глухота неизразима
политическата зима
ражда летни диктатури.

Да разравяме нарочно
преспите – подобно тез
мънички врабци – какво че
нечия ръка задочна
готви Златния кафез?

Той ни чака в нашто лято!
И едно се моля сам:
С купола му скъп когато
ни захлупат, свода златен
да не сбъркаме със храм.

Репортаж от въстание

Страната пламна пак от комитети
и огънят на бунта вред бушува:
По върховете луди водят слепи,
а чети от глупци ги критикуват.

Подобно Боримечка се е качил
един издател на възвишен подстъп.
Тоз път ведно с топчето обаче,
очаква се да пукнат още доста.

– Чул те Господ!

За ценностите на дясното

Искаш ли във нашата държава
още някой да ти го натика,
чакай ти от БСП тогава
да провежда дясна политика.

Спряха им парите – те се хвалят!
Но с това поне ни дават знаци,
че проекта десен се проваля,
щом осъществяват го леваци.

Скоропоговорка

в помощ на обучението по турски
за средните училища.

Иска ДПС в момента
поста „вицепрезидент”.
За властта на президента
още няма претендент.

Ще преглътнем прецедента
с тоя вицепрезидент.
Пак добре, че президента
ще си бъде без акцент:

наш клиент и наш агент!

Новите мощи

Тез нови мощи будят в мен съмнение,
особено след дъжд или при влага.
Макар навред да внасят разложение,
самите те не щат да се разлагат.

Вонят с години – омирисват празника, –
а шепнат: „Не побутвайте ковчега ни!”...
Тъй политическите трупове, за разлика
от реалните, остават непогребани!

Наръчник на пътника

Пред мен, на летището, с лик изтрезнял,
познат от Русия. Къде ще замине?
И без да го питам, разгръща ми цял
„Наръчник на пътника”, с глас закопнял,
и с поглед – в небето копринено!

...До Киев пътувам със „Ту–105”,
ти знаеш, широка е мойта родина,
със влака до Талин лекувам съклет,
по Волга със кораб се возя напет.

– А с танка?

– А с танка пътувам в чужбина!

По жетва

Няма вече сърп и чук!
Със глава подобно болт,
гледам аз един морук
как размахва своя „Колт”.

Като гледам как, жетварю,
вместо сърп издигаш „Колт”-а
тая мисъл ме прогаря:
– Няма да е без реколта! –

Жетва е сега зад блока!
А две мацки по бикини
пеят в кръчмата. Какво пък?
Само те ли ще са опак?

В миг: Гърмежи, вой и поплак!.
Спряха. Пейте, бе, робини!

Наркобосът преглежда печата

Душата му скърбеше като странница,
откъсната от свойта благодат,
дордето не разгърна първа страница
на порно-алманаха „Розов свят”.

Там с пози, по-луксозни от позиви,
момичетата пускаха му гратиси!
...И виждаше той всичко само в розово,
/дорде изми кръвта от очилата си/.

За риска на финансовите потоци

Диалектика жестока!...
Ние още се крепим.
Но търговецът зад блока
вчера цопна на дълбко
и удави се в потока
пари – стока – пари прим!

Почистване на младежките пъпки

/от лицето на демокрацията/

От радост телесата си батални
коремът ми през весел смях тресе,
четейки, че две мутри криминални
напуснали съюза СДС.

Ех, двадесет години след Десети
прочиства се от тях Съюзът, стария.
Дано процесът вече ги подсети
най-сетне да напуснат и България.

Напред (2/3)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а