литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Ивайло Иванов
Предговор към „Антология”




От тази седмица нататък в Грозни Пеликани започвам рубрика, названа – „Антология”, с тъжен акцент върху поетите и прозаиците, върху драматурзите и хуманитаристите, които най общо казано, биват усещани и мислени като наши културни предходници. Върху онзи огромен „невидим салон”, който живее в нас и чийто шумни гласове, в немалка степен, изграждат и архитектурата на нашия вътрешен глас. Необходимостта от подобна антология аз виждам, най малко, в две причини-парадигми и на тяхното публицистично изложение са посветени и словата в този кратък предговор.

Първата от спомената причини се корени във факта, че самият сайт, като „идея” и направа, е такъв, че това е издание, почти напълно и изцяло, за непубликувани творби. С ясен акцент върху съвременната българска и преводна литература, акционизъм, изкуствознание и хуманитаристика. Което ще рече, че огромен брой от знаковите текстове, изграждащи литературното ни настояще, не биха могли да намерят място в него, не поради отслабнал интерес или извръщане на взор, а именно – поради споменатата причина! Разбира се, човек не бива да е сляп и за високите страни на тези обстоятелства! Така за първи път в литературния ни интернет се обръща ценностната парадигма на публичното слово, според която, по едно неписано, но все таки – закостеняло правило, литературните ни сайтове, към днешна дата, все още не успяват да надраснат ролята си на архив и виртуален документ за вече публикувани творби и текстове. Именно тази релация в Грозните Пеликани е преобърната и в този смисъл, сайтът няма как да не заслужи моите приятелски, неръкотворни адмирации!...

Втората причина е изцяло психологическа. Не смятам, че човекът на словото и на изкуството, както тъй често се твърди и казва, е по голям егоист от всеки друг съвременен човек! Напротив, мисля, че той също има своя дълбинен, недоосъзнат, но все таки – изискан начин на обича хората и този начин е, най вече, чрез изкуството! Чрез онези празници на образите, звуците и словото, който той, по подразбиране, е вещ и творчески способен да транслира и да поднесе на техните души и сетивата им! Като такава трансформация и споделеност е замислена и тази антология!... Все едно, дали с бележки или пък „на чисто”, все едно – по скрита и „необорима” логика, или – начасничаво-спорадично, всички тези текстове са живи късове и ласкави пейзажи от душата ми! Те са част от моя личен опит: вътрешен празник и желание за споделеност, и в този смисъл, в тяхната поява едва ли е необходимо да се търси по стабилна логика, от логиката на поканата за пиршество и карнавал; за празник!

А сега, да кажем две-три думи и за третата причина! По подразбиране и стара нашенска традиция, тя е изцяло социално-историческа! За мен, с изтърколяването на тези двадесет години, в чието лоно, между другото премина и най активната част от живота ни, преходът в България свърши! И свърши той не чрез преобръщане или изкачване на някакъв житейски и хронологичен хребет, а чрез едно дълбоко, омерзително и колабиращо обръщане в стомаха! Много добре се освинихме през тези двадесет години, много красиво, с гръм и трясък, се продънихме по всички параграфи на живота!... Нямаше висока кота или нравствена позиция, от която, с гръм и трясък, да не се продънихме във преизподнята на инферналното, и сега едва ли ни остава нещо друго, освен да доживееме живота си във самота и тъжна тишина! Че ние, гражданите на съвременна България, ведно с децата си и всичките си ценности, превърнахме душите си в бъдещи граждани на ада, мисля, че е ясно! То се усеща и от невярващите хора даже! Ала защо и тукашния си живот решихме да превърнем в репетиция за ад, това не мога да си обясня докрай! Дали, предчувствана и пожелана, преизподнята влияеше обратно и над тукашния ни живот, или пък той, вторично, я конституираше в душите ни, не зная!...

Но знам едно, и ще го кажа „пак, и пак”, като ектения при тъжна литургия! С избирането на Бойко Борисов за премиер, преходът в България свърши! Нашият стар народ, през вековете раснал и красиво сублимирал в Хитър Петър – Крали Марко – Марко Тотев – комуняги – мутри – и – Ахмед Доган, най сетне окончателно реализира себе си! От същия народ ми е обръщането във стомаха, от него ми е омерзението и погнусата, и моят плач, и черната ми песен!... Нали човек, кога извади нож и самоволно, и умишлено наръга някого… Как се нарича той? – Убиец! А как се нарича народ, който по своя воля и в демократично време, си е избрал менталното самоубийство, гласувайки за мутра-премиер, това не бих могъл да кажа, тук ще ме заместят социолозите! Но щял до почисти Авгиевите обори на държавата ни, казват, от други мутри, торни бръмбари и всякакви нечисти елементи-екстременти! Ами че ти и един циганин хвани, дай му лопата във ръцете, и той ще ти почисти всякакви обори, че и по малко ще ти вземе даже! Или поне, не ще се толкова натиска да ти става премиер, и то си е немалко облекчение и грижа за човека, чрез поддържане на твоето отсъствие – така е! Не, не е тук причината за този вътрешно напрегнат избор, причината е много по дълбока явно – там нейде, вдън недрата на душите ни, във креативната потентност на народа, която като плод крещи от същите недра, и го заставя да избира (вечно себе си!), копнеейки да се роди докрай и пълноценно; да се сбъдне! А, ей го, сбъдна се! Сега се остава и за Антихриста да гласува и ще се досбъдне, подир малко време!...

В този смисъл тази „Антология” е нещо като празник преди смърт! Тя е последният ми опит да се порадвам на света и да си поиграя, преди и аз, и цялото човечество, и гражданите на съвременна България, да умрем и да идем във ада!....






  
Още сведения

публикувано на сряда, март 03 @ 15:42:16 EET изпратено от iivanov

Подведено под:
Антология | * | публицистика |

2679 прочита

Още в тази връзка
· Ивайло Иванов


Най-четеното в блок Антология:
Песни за Ата


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 6


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Предговор към „Антология”" | | 1 коментар

Коментари за Ивайло Иванов, Предговор към „Антология” (Оценка: 0)
от grosnipe (info@grosnipelikani.net) на сряда, март 03 @ 16:20:40 EET
(Сведения за читател )
Коментари за Ивайло Иванов, Предговор към „Антология” ето този линк.





литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.19 Секунди