Емилиян Иванов: История с плевели. На кого прилича Сократ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ЗА ТОВА – НЕ ЗНАМ КАКВО или
„НЕЩО ПАДНА ОТ ВАС…”

… най-учените, вещи лекари и философи знаят, че всеки има в своето сърце едно невидимо, неповторимо нещо; негово си самое-само, което се нарича „Това – не знам какво”; съвсем неописуемо, непознаваемо; и, като предмет – съвършено немислимо… Някои го смятат за материално начало в душата; други пък – наопаки – за безтелесен и нетленен принцип на самата плът…
По-важно е за мен, обаче, друго – че при Изход души, при разлъка на душа от тяло, Това – не знам какво-то, напуска своето сърдечно обиталище и тръгва на обход по кръчмите на градовете, освобождавайки безспирно своя нескончаем и неизчерпаем мирис…

Оттук и ароматите на огън и озон, които предвещават буря; именно и поради Това – не знам какво, снегът понякога ухае на малинов сок; във него се, единствено, уханието сбъдва, на черните вина; на млякото, когато са препасли моите кози с татул… От онова незнаено Това – не знам какво, ни лъха в пролетта на слама; на цъфнали липи – през есента; зимата – на люляци и ручеи, забързани, далеко юрнати през дивия, летен злак, избуял… От него иде повеят на самота около гробовете на нашите предци; и на сирачество из люлките младенчески на нашите наследници; отново то въздава мирисът на изгоряла гума, рибя козина и змийска перушина, от ложетата на хетерите; и на стъкло, и кръв – от натежалите гроздове по лозниците, и уведените класове в житата ни; на карбол и на колодиум – от косите на възлюбените наши…, но също тъй…

… от порите на чудното Това – не знам какво, извира винаги омайващият аромат на зрял коноп – през всички есени, тъй както днес:

…трепти, гори и пее
под сърцето нейде,
нега една, една тъга
и ври във слънчевия сплит;
денят е топъл,
с цвят на охра; октомври е,
светият Дионисий
Ареопагит, и
безначална есен…;

… и тежкият дъх на смолистия мак, щом вземе да

…начева юни –
мъченик Иустин и
философ;
една любов
със мака зрее;
моето сърце е
цялото в копнеж –
разцъфнал
сомниферум…

… И в първите, най-плахи стъпки на пришестващата пролет, когато да полагаме, захванем, семената за най-приказната паша, щом почне да преваля март, а …

…денят е на Алекси,
человека Божи;
топи се снегът
в полумарт - нека
Господ помози
и дари разцвет
на всяко зрънце
от коноп, що
ръката ми несретна,
ще положи
пред Небето…,

… тогава пак, незнайното и странно Самое-само, пак същото Това – не знам какво, отново мирисът на вечната, непреходната ефимерност, снежно-пролетна, завръща…

… та така правех, още от стари времена; от младите си години – на 3.Х., денят, в който честваме паметта на св. Дионисий Ареопагит, имам обичай да бера конопа; около 1.VI., св. Иустин Философ, пък – сомниферния мак. Тази есен – също; само че сега Вендер беше с мен и помагаше, а днес конопът излъчваше копнеж, носталгия, тъга – повече от всякога; толкова силно, че не можах да не забележа, как той, отривисто, и сякаш в предгърч, захвана да трепери, целият да се тресе – уханието на благородната тръстика, наречена „коноп”, като че ли омайваше, опиваше, дори от разстояние.

В мига, в който се досетих, че с нейния дъх, в сърцето му се поселва Това – не знам какво-то, изтръгнато от сърцето на красивия, малък; деветгодишния Алек; полягва и се свива в черния дроб на Вендер като уморена котка, той, за да скрие какво, всъщност става, ни в клин, ни в ръкав, взе да ми разказва…

… за някакво давносъветско психопатологическо учение, на един небезизвестен учен – теоретик и терапевт – Кербиков, който изследвал статистически честотата на психопатните разстройства в различните възрастови групи, та установил, че на всяка по-горна от тях, съответства все по-нисък процент болящи, докато при седемдесет-седемдесет и петгодишните представители на населението, той вече клони направо към нула… Заключението на Кербиков било, че с възрастта, психопатиите се изглаждат, а на Вендер това заключение се сторило съвсем убедително и правдоподобно…; но аз му казах, кратко и скептично: „Ех, mein Вендер, клето дете, може да сте голям поет, но гледайте да си пооправите епистемологията, че е под всякаква критика и на нищо не прилича; защото липсата на психопатии в напреднала възраст, означава само, че психопатите просто не доживяват до старини…”
Сетне му напомних, че сам той, надали ще се представи пред Господа, твърде сит на дни…
Той кимна твърде мълчаливо и замислено;… аз го погледнах, миг още, полувтренчено:

„Нещо падна от вас, Вендер, от окото Ви” – рекох му.
„Това е просто предмет” – отвърна.

После бавно тръгна да си ходи към безплатния хотел „Необходимост”, сертифициран с три-четири нащърбени месечини в пълно затъмнение.

Напред (2/6)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а