Сибиле Берг: Из „Мъжът спи“ - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Днес.
Нощ.

В стаята никога не става абсолютно тъмно, луната, уличните лампи, магазините го правят, въздухът е винаги малко суров и влажен, очарователен климат, морето се простира на разстояние десет метра от леглото ми, една черна дупка, която постоянно трябва да се самоизтъква, с вълни и шепот и шумолене. Нощта ми е още по-голям враг от деня. Без ритуали, без покой, нищо друго освен полвинчатата тъмнина и шумовете. И аз, която се принуждавам, да достигам на долу, където чака безсъзнанието.

Спя всяка нощ без да го искам, понеже ми се струва предателство и лъжовна нормалност в ситуация на война, спя без да стигам до БДО-фазата, наблюдавайки се, как лежа и очаквам, и се ненавиждам при това. Приела съм победата на тялото и нощем го опаковам в леглото, което беше твърде тясно за две персони, което е твърде широко за мен сама.

Неговата страна се намира още в състоянието, в което я е напуснал, възглавницата с една падина, в която е лежала голямата му глава, чаршафът изпомачкан.

Да въвеждам ред би означавало, че акцептирам.

През първите седмици адреналинът ме държеше будна, седях и се взирах в нощта, докато ставаше светло, тичах за първия ферибот, покрай къщите, в които семейства бленуваха своята ненакърнимост. След това започнах да придрямвам в право положение или с отворени очи.

След първите седмици, които изминаха в пълно безумие – нито имах контрол върху тялото си, което се намираше в шок, нито върху мислите си – сега, все едно се потапям в тинесто езеро дълбоко надолу, където грозни голи морени пасат в глината. Но преди да успея да седна при тях, някой шум ме повлича отново нагоре; някакво кашляне от улицата, някоя вълна, която удря плъх, ме кара да изплувам. Очите затворени, крайниците отпуснати, да наблюдавам дишането, да прогоня мислите и да се движа, на страна, по гръб, по корем и да плъзгам ръката по празната страна на леглото, и ето я лежи тя там и чака чудо, нещо различно от студения вятър, който прониква през прозореца.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а