Ивайло Иванов: Сутрешен преглед на печата - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

НЕДЕЙ ДА СПИШ!
във стая с „Пепелника”

Недей да спиш със пепелник, човече!
Недей да спиш във стая с пепелник!...
Пък и да спиш, отмествай по далече
на пепелника свъсения лик!

Защо ли? Какво толкоз, всъщност, има?...
Та той не е представител на СИК.
Нито на ВИС, нито на… Хирошима!
Ти пепелнику що се тъй гневиш?

Защо гневя се? Ах, не питай, друже!
Не е той Хирошима, да, бе, да!
Но ако адът вкъщи ти е нужен,
към него обърни се, за беда!...

Ти хъркаш или спиш – подухва вятър
над стаята среднощна – и във миг,
въздъхва под тоз вятър, като кратер,
на пепелника тайнственият лик!...

И – бух! – след малко, сякаш е отрова,
и сякаш че е бомба, фас до фас,
от пепелника литва тъмен облак,
със дъх на сяра, пепел, смрад и газ!..

Но ти не чувстваш! Сладко хъркаш ти си!
Невинен като ласка на дете!...
Пейзажът на съня ти, независим,
под миглите ти облаци чете!

И само над съня, със горък поплак,
със дъх на сяра, смрад и… произвол,
е минал този киселинен облак,
и – ръснал върху устните ти сол!...

Недей да спиш със пепелник, човече!
Недей да спиш във стая с пепелник!...
Избра ли Бойко?l – Да, избрах то вече! –
Гушни тогаз и тартора на СИК!...

КРАЙ МОРЕТО

Стоях заслушан: Едностайно
вълната гонеше вълна. –
Като в акорд от Петко Стайнов!
О, симфонична тишина!...

Край вълните се мярка,
сред пейзажа разкрит,
антикризисна мярка,
също свежа на вид!...

Ту се скрий, ту покаже
своя облик и лик,
сред позиции вражи
и сред наш ечемик!...

Атикризисна мярко!
Стига мятка натам
и насам стига мярка
своя задник без срам!

Спри! Постой! Ела тука!
Да запалим чибук!...
Сред вълните блещука
един фин Малък Мук,

по фамилия Дянков!...
Президента Невдянков
щом му хвърли кючек,
онзи литна и пльосна –

чудна птица-човек –
чак в Русия! Къде ти!
Има там самолети!
Има също и сплин!

И със лодката вносна,
сред пейзажа ти син,
той към нас пак се носи,
той към нас пак се мярка,

сред вълни яркокоси,
под дъга като арка,
с антикризисна мярка
на руло във ръката!...

Ставай! Слагай софрата!
Да гостим с хляб-и-сол
този мъж от водата,
цял ухаещ на сол!...

БЪЛГАРИЯ. ПОСЛЕДНО ОПРОСТАЧВАНЕ

– Простак!
– Дивак! Простак!...
„Троянски хроники”

Прекрасно е да си момиче
у нас, и то през месец май!...
Как всички ханша ти обичат,
как всеки с часове се май,

когато седнеш на площада
и фино се разкрачиш ти!...
Как лековерно, без пощада,
в нас пее, плаче и ехти

момчешкият ни пулс, така че
по вените, със морзов звук,
към главния ни мозък, „значи”,
предава тайнствени задачи:

О, Боже! Дешка се разкрачи!...
О, Продев! Ние пак сме тук!...

ПИСМО ДО ЛЮБИМАТА. НА СЕЛО.

Здравей!

Видя ли как Първанов се изложи?...
Видя и как съсипа, с гръм и тряс,
и своя ипостас на образ божи,
и своя политически анфас?...

Аз мислех го за най невинно Гоце,
а той излезе… нещо като Звяр!
На нашите финансови пастроци
така натресе канчето – че цяр

за травмата им мозъчна не виждам!...
Не, не, не казвай пак, че им завиждам,
че ги превръщам в бъдещи светци!...

Къде ти! Само мисля, с колко болка
човекът в инвалидната двуколка
един народ превърна на скопци!...

СЛУХОВЕ

На К. Р.

Красимир Райдовски,
Райдов Красимир,
в порив философски,
и в копнеж за мир,

взел, че бил направил,
всъщност… ей това!
Лошо злепоставил
Държавния глава!

– Тъй ли, бе? – Така, бе!
– Олеле! Мълчи!...
Господин Мугабе,
с черните очи,

доста ще се чуди
над подобен акт,
с профила си скуден!...
– Без резон? – Без такт!

Красимир Райдовски,
Райнов Красимир,
в порив философски,
и в копнеж за мир,

той… какво изкрънкал?
– Знам ли го какво?...
Слухове да дрънкам –
мое естество!...

ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛ

Ти си Макс, а аз съм Мориц,
аз съм Мориц, ти си – Макс!
Патриарх и чудотворец,
вечен фен на „Синеморец”
и на богът, с име Маркс!...

Умна служиш Литургия,
тайнствена се лее реч!...
С благодат, благословия,
благослов и благозмия –
пърхай спрямо мен далеч!...

Нямам нищо аз напротив,
че почиташ богът Маркс!...
По ще ми вгорчиш живота,
ако с лък, стрели и хохот,
меч, сълза и бранна грохот,

тръгнеш и пред бога Марс!...

ЖИТИЕ НА ПИСАТЕЛ

Марко Ганчев, ти пък знай, че
с твойто вечно: „Против, против!”,
заприлича ми комай че
повече на Марко Тотев!

Бе посланик в Белоруска-
та държава. Страшен Мук!
Лукашенко те изпуска,
ти, след туй, се връщаш тук!

Инсталираш се на дача!...
/ Шлемът става по голям! /
Селяни поет не рачат:
Вместо дарбата да тачат,
те те гонят и от там!...

Ти им правиш гладна стачка
в кметството. Най остър шлем!
Пей, разказвай как се бачка!...
/ Дай на внуче десетачка! /
Пишейки, ще си умрем!...

НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА КЪЩА
На ъгъла, зад третия фенер

Дебатът за чорапа дамски
не ме оставя нивга сам:
С един Оргазъм Ротердамски
живея в моя Нотр Дам!

Когато утре цъфне пролет
и грейнат хиляди слънца,
пред тоз Еразъм ще се молят,
със мен, и моите деца!...

Ерзац ли ще е тоз Еразъм?...

Не знам! Но мисля, за беда,
че във дебата за оргазъм
се чувства старогръцки спазъм
от Първи стазим, да, бе, да!...

Но в него се предчувства още
на Ботичели Пролетта!
На мъките ни края до ще

с „Възхвалата на чувствеността”!...

ЯПОНКАТА ОТ ПОРЦЕЛАНОВАТА ВАЗА
Сервизът вдясно, 15 експонат

За Мийоко Мацутани
песен да запеем днес!
Посред дружки и акрани,
споменът за „ней” ме кани
към… Берлинския конгрес!

О, Мийоко! Дружке съща!
Как си? Имаш ли пари?
Дом? Любим? Любима къща?...
Ако имаш – изгори
всичките пари, така че

всеки, зърнал тез слова,
над духа ти да заплаче,
както древните апачи
(с просвещенските… – палачи)
плачат, пушейки „трева”!

О, Мийоко! - Мацутани?...
О....! Берлинският конгрес!
Умствените реотани
прегоряха в тоз процес!
Любовта ми, на буркани,
посред адските казани
– в пъкала вари се днес!...

ПЕСЕН ЗА ДИМИТРОВГРАД
Проект за химн

(бомба!)

Димитровград, о, град жесток,
ти град си, сигур, на Димитров!
Във теб нареждат блок до блок,
мансардите със профил митров!...

Във теб жени като цветя
поклащат устни и лалета.
Във теб на Пеньо младостта
беше от демони обзета!...

Във теб бекас и керкенез…
Паун? Фазан! И попадия!…
За нов живот проточват днес
не врат, а най-модерна шия.

Във теб трамваи не вървят,
понеже в теб летят трамваи.
Пред теб на онзи Страшен Съд
самият Господ ще се смае!...

Припев:

Здравей, Димитровград, здравей,
на Солун северно предградие!
За нов живот със мен запей,
дордето сме панелно-млади! Йееее!...

Рондо:

„Да живеят, да живеят
Сталин, Тито, Димитров!
Да живее и другарят
Сюлейман Махмудов Пашов!”...

Радой Ралин ~ 51-а

ЗВЕНОВОДКАТА САШКА

Копае Сашка, блъска Сашка
с мотика калната земя!
Един я лашка, друг я лашка,
но тя копае си сама!...

Добре върви ТКЗС-то,
наднормен усвояват план!...
Щом крачи тъй, то, общо-взето,
до утре ще достигнат там!

Дотам! Където свети сърпа,
със краснодамянската звезда!
Отдолу кучето ще дърпа,
отгоре Бог, през носна кърпа,
ще дърпа също таз звезда!...

Додето – гръмне комунизма,
с Чернобил и (Елин?) Пелин!...
С голяма, Сашке, катаклизма
ще ни затисне таз харизма,
ако със теб не я проспим!...

НАВЕЧЕРИЕ

Партизан за бой се стяга:
взима лък, пера, стрели,
взима копие-тояга!...
После нежно устрели

с поглед своята съпруга
и й рече: – Пенке, ти
не поглеждай ни към друга,
ни към другиго! Прости!...

Аз отивам в бой далечен,
в боя люти със врага!...
Със копнеж простосърдечен,
вкъщи чакай ме сега!

Може вънка да потропат
мъж, стражар или дете.
Може с непристойна хохот,
нещо да ти искат те.

Тука стой! Недей отваря!...
(В шкафа се моли сама!)
И детето, и стражаря
ще си тръгнат от дома.

Ако някоя матрона
спре пред къщните врати,
на девствеността връз трона
също насади се ти!...

А надвием ли – чудесно,
нежно време ще е то!...
Ако в шкафа ти е тесно,
има в зимника место!

Там си стой! Добре ме чакай!
Аз отивам в боя лют!... –
Тя прегърна го във мрака,
с две-три сълзи си поплака,

и въздъхна, без да чака:
– Мъж? Боеций? Темерут!...

РОМАН

У нас тя влезе, фръцна своя задник,
и каза: „Иве, знаеш ли, че аз,
гласувайки на Бойко, пръв досадник,
копнежите на кръшния си таз,

разбрах, че още нещо му се иска
на моя соматически модел.
О, Иве, аз съм бедна социалистка!”... –
така ми каза тя със глас несмел.

„Ми… кат си социалистка, кво да правя?
Едва ли ти е първа таз беда!”...
Тя своите драперии оправя,

поглежда ме с усмивка величава
и чреслата мои чак разплавя,
шептейки ми гальовно: „Да, бе, да!”…

Но аз пък историзирам: „Пасох звиска,
когато бях дете на село аз.
Тя също се оказа социалистка
и за Фуко ми блееше на глас.

Но щом дойде Гергьовден после, с ножа,
тя се превърна в евролиберал.
И каза: „Иве, повече не можа!
Спри! Отложи скандалния финал!”...

Рондо:

Да може социалистка бъде всеки!...
Да бъде социалистка може всеки,
но само до Гергьовден. След това
поема по небесните пътеки,
в устата сладко хрупкайки трева!...

ЗА ДИАЛОГА И ОМРАЗАТА МЕЖДУ ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Крокозъбел холивудски
днес пред мене вести.
От плаката темерутски
с двата реда холивудски
зъби той пред мен блести.

Крокозъбеле глечтосан,
колко доктору плати –
порцеланно да белоса
и с бръмчилка да рендоса
туй, което в теб блести?...

Искаш да ти се обричаме?...
Същи комунист си ти!
И те искат да обичаме
туй, което ний отричаме
и в концлагера блести!...

Всички тук ще те попържат!...
Ще се гаврят с твоя креп!...
В тартара да ме задържат,
със верига да ме вържат,
пак не ще живея с теб!...

СУТРЕШЕН ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА

„Газът скача с цели пет процента!” –
и си мисля аз, за този газ:
– Той ще е от утре дисидента,
ако го не „купят” Овъргаз! –

„ДДС-то няма да се вдига!”…
Айде, бе? Голям сусам и праз!
„Комунист подушил комунига!”…
Откъм корен те мириша аз!...

„С нов роман Инджов е на пазара”,
казващ как фашисткото дете,
щом изгони от гръдта си звяра
и се превари във самовара,
като либерал ще порасте!...

„С метър-два потъвала Венеция!”...
Да потъва още! Няма срам!...
„Ръкопис открит е от Боеций!”...
– В гробницата? Всички сме за там!...

ПЕСЕН ЗА РАДОСТТА ДА СЕ ЖИВЕЕ

Ах, колко е прекрасно да си жив!
В ума да пее приветлив мотив!...
Да имаш Космос – звездна Орхидея, –
под теб една земя и нощ, и ден

да се върти, и стъпил върху нея
в сърцето южни гларуси да пеят!...
Добре е, пак ще кажа, ах, добре е
да бъдеш жив. Ми, не е лошо – жив!

Не е ли то прашинка от бишкота?
Не е ли то призвезден съркофаг?...
Да бъдеш във окото на живота,
в реброто му, и в десния далак.

Да бъдеш жив! Брей, първозданно нещо!...
Да бъдеш жив! Венчана за простак?
Опитай се, сестрице, и горещо
ще заобичаш гробищния мрак!...

ДИМИТРИНА СИ ИЗТЕГЛИ ВЪПРОСЧЕ ОТ ФЕЙСБУК

„Кой за тебе си мисли в момента?”

Кой за тебе си мисли в момента?…
Аз си мисля за тебе! Защо?
Влез в СУ, прегърни се с доцента,
и ще станеш от нашто „тесто”!...

После ний пък ще дойдем на сказка
във Димитровград, градът жесток!
Аз ще кажа критическа ласка,
ти ще бъдеш една скалалазка –
той над нас ще трепти като Бог!...

Боже-Господи, Боже-доценте,
във Димитровград утре ела!...
Даже своите скромни проценти,
с оглед - теб и онез „акцеденти”,
аз от джоба си ще отделя!...

Нито първи съм, нито съм „енти”,
но с духа на капелите-шменти,
цял погълна ме вашто тесто.
Боже-Господи, Боже-доценте,
аз за тебе си мисля. Защо?...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а