Ивайло Иванов: Кратка история на България. Колектив - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

По Св. Константин – Кирил Философ

Боже Светотворче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим,
що и малко разум не ни даде,
та в живота празни да не бидем?...

По Св. Константин Преславски

И както са предрекли и пророците,
Христос ще дойде да сбере народите.
– От днешната Европа на пороците
недейте по-далече да ги водите!...

По Св. Йоан Екзарх – „Шестоднев”

Душата на човек е жива същност
и проста, безтелесна и безплътна.
А пък според Лакан тя липсва всъщност
или, ако я има, е безпътна!...

Из „Похвала за Цар Симеон”

Великият между царете Симеон,
могъщ владетел и Борисов син,
се върна и държа се като слон
в стъкларски магазин. Амин? Амин!...

Из „Закон за съдене на хората” – 9 век

Най-напред и преди всичко подобава
да се говори за божественото право
на кохортата покрай „Литературен вестник”!...
Едва тогава ще ти кажат „Браво!”,
дори да бъдеш маг или обесник!...

При всяка разпра, спор и набеждаване,
обръщай се към Журито за награждаване!...

Стопанинът, кога оре земята си,
не бива, до добичешката гръд,
да впряга непременно и жената си.
По гръд и плът те мъничко делят!...

Когато някой някому дължи известна сума,
а вторият на първия отказва,
да се обърнат
към архивите на вестник „Дума”!
/Или – към куфарчето, генерирало зулума!/
Там ще открият коренът на свойта язва!...

Из „Панонски легенди”

И папата тогаз прие Методия
с „Осанна”, слава и големи почести!...
И подир кратка
реторическа прозодия,
положи го под сводовете плочести!...

Из „Гръцкото житие на Св. Климент”

А този наш отец и чист светилник
потомък бил на европейските ни мизи.
Молете му се, като пред закрилник,
щом дойде ред на европейските ви визи!...

Из „Похвално слово за Св. Константин – Кирил Философ”

Кой може да разкаже добротата
на пълния му с подвизи живот?
Освободи от всички пранги брата,
и сложи ги връз простия народ!...

Из „Черноризец Храбър – „За буквите”

Прочие, преди славяните нямаха книги,
но бидейки езичници – все пак
поддържаха необходимите интриги
с черти и резки в исторически мрак!...

Щом кръстиха се, бяха те принудени
да пишат с гръцки или римски букви –
с какво и от кого били изнудени,
със оглед, европейското статукво!...

А после Бог, който всичко урежда
и всяка твар привежда към спасение,
започна постепенно да уврежда
и тяхното безкнижно самомнение!...

Бог най-напред не е създал нито еврейския,
ни еленския, нито друг език!...
А е създал, за жалост, манихейския!
За справка – шифрограмите на СИК!...

И както отначало се извежда
детето на училище: „Алеф!”.
Тъй баба ми извежда с тънка прежда
и днеска всяка „Алфа” на гергеф!...

И втора буква има. Тя е „Бета”!
Със своя фин обем напомня тя
прекрасните гърди на Жулиета!
Копнеж един от мен по Вечността!...

Когато някой драска си със креда
по циглата неразгадан мотив,
изписва трета буква. Тя е „Цеда”!
На кака Цена профилът щастлив!...

Това са осемте славянски букви
/С две думи – всички!/ и се произнасят –
„алеф” и „бета”, „гама” и „статукво”.
Тежко му, който смей да се занася
със тях!

Над книгите на Св. Патриарх Евтимий

Започва повестта за оногова,
що спонсорира Църквата Христова.
И нека Господ му признае тая благодат
дори и в Рая, и в трезорите на „оня свят”!...
Защото той преискрено от Бога
прие на изобилието рога
и беше мъж велик, достопочтим,
и главното – представител на ТИМ!...

А тези, дето ще обичат добродетелта,
да заповядат в лагерите зад телта!...

По Григорий Цамблак

Ако отмалко беше вникнал със ума си
във долните и тленните неща,
не би крещял тогава вдън съня си
при всяка гледка: „Мацка ли? Не ща!”...

По Константин Костенечки

Средец е град във европейските предели,
един от славните и бележити градове.
Ако поиска някой да ни смели,
пак в „центъра” му ще ни позове!...

Из „Ходене на Богородица по мъките” – апокриф

Такъв човек
по добре да не беше се раждал!
Защо, Пресвята Майчице, защо?...
Защото е Хаин Боаз изграждал?
Защото е на ближния досаждал?
Разбирам, антихристово тесто!...

Димитър Кантакузин – „Молитва към Богородица”

Майко на Бога и Царя на всички,
Майко на всичко добро и желаемо,
пак ме мълчат и ме слагат в кавички!
Как да разбирам това „означаемо”?...

Да бяха слети раждането и смъртта ми,
не щях да вкуся жизненото тление!
– Не може! – казва чичко Фройд. – В съня ми
смърт и любов са слети по рождение!...

Не изживях аз дните свои праведно,
лицето си посрамих аз безстидно!...
Ех, някои лицата свои правят, но
в морален смисъл то е по обидно!...

Лишен съм аз от сладостта божествена!
Лишен си ти от радостта мъжествена!...

Бъдещата болка е всеобща!
Ей само тука няма спор изобщо!...

Съдилището Даниилово ме ужасява!
Изтляват там порочните ми свойства!
Кой? Даниило Пешикан в катранна врява?...
Ми, той те е сменил тогаз, не бой се!...

Вас моля аз, получили спасение,
вас моля аз, отхвърлили живота!...
Спасете ме от мойто самомнение,
пак сам ще си намеря аз Живота!...

. . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . ?! . . .

По Георги Сава Раковски

Славна държава вече изчезла!...
Залязла прежна велика слава!...
И подир два-три века излезла
пак на Борисов тя от ръкава!...

По Добри Чинтулов

Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!
Със Ганьо, по баща – Балкански,
ти битието осмърди!...

И тъй, ний много претърпяхме,
докога още ще търпим?
Додето туй, което сбрахме,
премине в шепите на ТИМ!...

Тъпчете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
долове и рътлини!...
Европа щом рече „Ела!”,
да има отде да се мине!...

По Петко Рачов Славейков

Дядо Петко, остаряваш,
гасне вече буйний чар!...
Като Ани Илков ставаш:
грозно-хубав, млад-и-стар!...

Изгрея нощната лампада,
разлея хладна светлина!...
Повей, повей, ти, хубост млада,
над спалната злочестина!...

Оплаква ветер вас, бучи, нарежда,
но вие не скърбете – до ще час,
когато с тънка кукувича прежда
той ще повие в почвата и вас!

И в смъртта си, душо мила,
и над гробните врата,
рекламираше „Верила”:
„Препарат против смъртта!”...

Жестокостта ми се сломи! Аз клюмнах.
Аз клюмнах и във себе си проклех
наивността на тази страст безумна –
да бъда пръв „плейбой”, какъвто бех!...

Гърдите на злочестата вдовица,
кога прегръща дребни си деца,
напомнят анти-кризисната пица.
Срещнете я с нажалени сърца!...

Не растат саминки в поле цветовете,
нито птички пеят сами в пролетта!...
С устни на осминки гледат ме и двете!
О, блажена мъдрост, жад и нагота!...

Дор на небо ясно слънце,
и на очи свят, живот,
ще изпивам аз до дънце
тоз вермут със онзи скот!...

По Христо Ботев

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира.
Чудно, но после, посред народа,
доста „роднини” той си намира!...

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът –
да ѝ вдига аз краката,
даже да си найда гробът!...

А ти, боже на разумът,
защитниче на робите,
дай на моя род Еразъмът –
глупост имат си народите!...

Ех, мой дядо, тежко време!
Ралото едвам се влачи!...
А Венета – тежко бреме! –
над корема едвам крачи.

Бог да прости баба Стойна,
тя пееше, ти ореше!...
Нямаше да ѝ сладкопойна,
наобратно ако беше!...

Боже, с гръм ти разсипи ме!...
Ветре, в прах ти разнеси ме!...
Пак им пратих тез терцини –
пак не видях мойто име!...

Но себе си, брате, губя
тия глупци като мразя!...
– „А-а-а, мигар трябва да ги любя,
себе си за да опазя?”... –

Следва Продължение!…

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а