Богомил Райнов
Нощно пътуване | Страница: 1/4
ЗЛАТОТЪРСАЧ
Съкровище едно от златно щастие
открива някой, заслепен от блясък.
А аз за малкото зрънце блестящо
промивах тонове безценен пясък.
Вървях, лопата и сита нарамил,
по стъпките на бедните златотърсачи.
И всичко чудно, дето е в романите,
го преживях, макар и другояче.
Усетих някой и друг миг на радост,
сполуки дребни, дружеско участие.
И общо, в хилядите дни на тягост,
събира ми се един ден трезво щастие.
Машината береше прах и тракаше
трещеше в гняв или хабеше книга.
И тук-таме сполучих нещо сякаш,
което общо за два листа стига.
Любов!... Най първата боготворях я.
Със втората лудувах в жежки страсти.
А третата… Така и преживях я
голяма любов – на малки части!...
И все пак, още крача кай реката,
възлизам там, де минал е баща ми.
И радостен съм, че промивам злато,
макар да стискам в шепа само рани!...
Напред (2/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, септември 22 @ 23:18:34 EEST изпратено от iivanov
Подведено под:
Антология | * | поезия |
6467 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 5
Гласа: 3
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|