литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
Емилиян Иванов
Триптих за личния апокалипсис




I.

Облечен в шинела, от пот натежал,
все крачи войникът – пред себе си право;
вяло напредва, все по-далече по тая
единствена своя, безкрайна, последна и
завинаги – Изгубената магистрала…
А раницата му надолу тегне
със хиляди тегла, тъй здраво
и докрай претъпкана; и жега непомерна
го привежда и мори, и бива
все по-зла и дива, неразбираема и
безнадеждна… Асфалтът се топи и лепне;
въздига мирис гъст на детска кръв, дори …,

но клетникът не спира да върви; и раницата,
пълна с пръст разстроена – да мъкне.






II.

Коремите издути на пометничета
посинели, със очи изпити, покрай пътя;
със своите декубитуси, пренатални –
по-големи и от пити слънчогледови;
закътани сред мазни светлини, по кътищата,
в плевели обрасли; скандират ми, опити –
за бледото око, от нулата отнето:
и как се взира то в сърцето мое, древното;
и нейната руптура всеки атом-време,
лакримира и кърви размирно, и безспир;
и сякаш, цяла се намира в ледения, негов лик –
там, гдето всеки миг, умират ми със първите –

причините финални – легитимни основания –
в рождените си върви – обесени, накрай…






III.

… И стъпкан, от града – навън,
бе горкият ми лин и, по-диви
от серни ациди – води –
се стремглаво затекоха към
своите изтóчници пресъхнали:
да отразят една звезда, със непомерни сили;
наречена „Абсинтос” – с горчивото и име…;
напукана, земята бе; от сушата изтръпнала –
за тъмните мои води – зажадняла – сълзите ми,
що като в лещи кристални, със тях наблюдавам,
как всъщност ми идва – отвека, приижда –
финалът – пристъп на делир онейроиден –

към мене пълзи; поглъща ми цялото тяло и
гръмко запява гóрки фалцети, печалният край…












  
Още сведения

публикувано на сряда, октомври 13 @ 14:39:39 EEST изпратено от emiliyanez

Подведено под:
Краища | * | поезия |

2488 прочита

Още в тази връзка
· Емилиян Иванов


Най-четеното в блок Краища:
История и възможността да се представя миналото:
разсъждения върху Смърт в Сена (1988)


Рейтинг
Средна оценка: 5
Гласа: 1


Възможни оценки

Слаб
Среден
Добър
Много добър
Отличен




Инструменти

Версия за печат  Версия за печат

Препраща на друг  Препраща на друг

"Триптих за личния апокалипсис" | | 0 коментара


литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.16 Секунди