Ивайло Иванов По старогръцки мотиви | Страница: 1/3
РАЗГОВОР С ВРЪСТНИКА НА БАГРЯНА
А над нашата победа,
в трудния ни път,
и Персей, и Андромеда
трепетно ще бдят.
Е. Багряна.
Пристигна в нощите ми къси
и рече ми поетът тилов:
– Като те гледам как стиха си,
под ударите на страха си,
ковеш подобно щит Ахилов,
аз виждам: Цялата държава,
с „Мулти”-културната ѝ битност,
без „Звяра” да разхубавяваш,
връз него ти изобразяваш,
на пук на всяка беззащитност!...
– Така е! – рекох с глас сподавен,
заудрял двойно по-лудешки. –
Ти виждаш: Космосът държавен
връз тоя диск изобразявам
като в магична въртележка,
та после, вдигна ли щита си,
да блесне мъничко надежда:
По броня в нощите си къси,
застанал гърбом към света си –
по-лесно той ще се оглежда!...
– Ти спомни ми за стара травма!... –
той викна, бутнал мойте моливи. –
Ти спомни младостта ми ранна,
с метафизичната ѝ рана
от бригадирските ѝ пориви.
Свалила лятната си рокля,
родината ни синеблуза
тогаз, край подмолите подли,
ни хвърли страшно грозен поглед,
подобно взора на Медуза!...
Мнозина бърже онемяха
и вкамениха се в мълчание,
А в други рязката уплаха,
с кръжеца „Бащината стряха”,
отприщи страшно дарование.
И в дълги строфи на вагони
с почтеността си те поеха
на изток – дето, без закони,
по цели нощи вятър гони
снега в сибирските полета!...
Затуй и племето лирическо
безволно рухна пред Съдбата,
без нищо стройно и епическо,
като в трагедия атическа,
под древногръцки плач, когато
дойде най-после и Десети!...
То бе изгубило света си,
защото никой не се сети,
посред митическите скърби,
хем тоя свят да позагърби,
хем да го дебне връз щита си!...
Напред (2/3)
| |
| |
Още сведения | публикувано на вторник, януари 25 @ 01:28:22 EET изпратено от iivanov
Подведено под: Патриарси | * | сатири |
6983 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 5 Гласа: 4
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|