Хелмут Краусер: Самота, секс, състрадание - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Кръчмата на парк „Виктория” затваряше в 19 часа. Винсент попита келнерката дали има семейство, което ѝ носи радост. Келнерката отговори отрицателно, но пък и човек с нейната професия рядко намирал време за спокойна вечер пред телевизора.

Имало обаче заведения, най-малкото няколко турски кръчми, на които им било все тая, че е Коледа. Винсент обаче нямаше желание да се напива. По-късно вечерта можеше да се обадят още клиентки, не беше необичайно по Коледа, и тогава повечето от тях проявяваха особено голяма щедрост.

Перспективата да вегетира на някакво място за меланхолични особняци, да излага на показ самотата си, отвращаваше Винсент и той прекоси улицата с високо вдигната яка на палтото. Валеше суграшица; в светлините от фаровете на колите снежинките изглеждаха като ято дребни птички, проблясваха, преди да се разтопят на земята. Стълбището миришеше на мухъл. Винсент взе три стъпала наведнъж.

Вратата на апартамента му не беше заключена, той страдаше от фобията, че ще си загуби ключа, докато се прибира нощно време през квартала. Затова рискът от влизане с взлом не му се струваше по-голям, точно обратното. Той вярваше, че отключена врата и светеща лампа в коридора ще обезсърчат крадците. Винсент закачи мокрото си палто над радиатора, свали всички дрехи от себе си и започна да пълни ваната с гореща вода. Музиката от радиото кънтеше в коридора. It was a very good year. Винсент сбърчи чело, отиде в спалнята и изключи апарата, макар че харесваше сладникавo-сантименталните песни на Синатра. Топна пръст в почти пълната вана. Водата беше твърде гореща. Тъкмо време за една цигара, на кухненската маса, с поглед, втренчен навън в снега, а върху стъклото, на фона на сивото гъмжило отвън, се отразяваше мускулесто му, добре тренирано тяло. Годината не беше чак толкова добра, не.

Винсент потърси цигари, не намери никъде, дори и във вътрешните джобове на двете сака, където иначе почти винаги можеха да се намерят и той побесня при мисълта, че трябва да се облича наново, за да вземе цигари от автомата. Защо е толкова трудно поне веднъж да се запаси с няколко стека, питаше се той? И всъщност защо радиото за класическа музика пуска на Коледа песен на Синaтра?

Изведнъж, съвсем неочаквано, той се почувства неудобно от голотата си, без да може да назове причината за това. Отоплението беше увеличено докрай, всички щори бяха спуснати, сега дори и тези в кухнята. Отиде в банята, провери отново температурата на водата. Нещо го спираше да влезе във ваната. Стори му се, че в долния ляв ъгъл на полезрението му нещо се беше помръднало, едно едва забележимо раздвижване, като следа от сянка, която пробягва през едно съвсем малко по-светло пространство. Винсент се обърна, пристъпи в полутъмния коридор, погледна наляво към входната врата, погледна надясно – и нещо се блъсна в него, искаше да мине покрай него, повали го на земята с два юмручни удара. Той посегна инстинктивно, сграбчи нечия коса, усети как момичето залитна и започна да удря. Вкопчи се в нея, препъна я и за секунда се озова върху нея.

Тя не беше много силна. Момиче на деветнайсет, двайсет, може би дори по-млада, с джинси и бейзболно яке.

Той стискаше здраво китките ѝ, тя отвърна глава настрани, не каза нищо, не извика, отказа се дори да се тегли и дърпа и скоро лежеше под него като припаднала. Имаше рошава, вероятно тъмноруса коса. На светлината, която струеше в коридора от кухнята и банята, не можеше да се види много. Винсент с удоволствие щеше да я пусне, но едва сега, доста късно, той усети страх. Ами ако е въоръжена? Вероятно е наркоманка, лишена от всякакви задръжки заради абстиненцията – или една от гадините от уличните банди, които се бият с ножове пеперуди в задния двор – ето че главата ѝ потрепери, трептенето премина надолу към тънката ѝ шия и продължи към раменете ѝ. Чу се тихо хлипане.

Въпреки обстоятелствата на Винсент му се стори доста брутално да лежи върху нея гол с цялата си тежест. Ами ако тя се окажеше особено хитра – човек трябва да мисли за всичко – и започне да вика за помощ, сякаш я насилват?

Ситуацията му се нравеше все по-малко и по-малко, той обмисляше дали да не остави крадлата да избяга, просто да я пусне и да заключи вратата след нея. Но – и това беше сериозна пречка – тя може да е намерила парите в шкафа в спалнята! Трудно спечелени пари, от които Винсент не искаше да се откаже. Така изминаха три, четири минути, без да реши, без да продума. Момичето ревеше. Той поотпусна хватката си, но съвсем малко, точно толкова, че да запази контрола, без да ѝ причинява болка.

– Коя си ти? – попита той, в същото време въпросът му се стори глупав, безсмислен. Какво трябваше да отвори тя? Да каже някакво име?
– Взела ли си нещо? Върни го, след това можеш да се махаш.

Най-накрая момичето го погледна. Не, тя беше млада жена, вече не беше момиче. Дори на слабото осветление можеше да се види, че по лицето ѝ има много мръсотия. Сигурно са минали седмици, откакто за последен път си е мила косата. Имаше много мръсотия под онези нокти на ръцете ѝ, които не беше изгризала до дъно. Освен това миришеше на стара пот и влажна кожа.

Отвратен той неволно я пусна. Без да е наясно, какво би могла да промени неговата преценка на ситуацията, той усещаше, че тя не представлява истинска, сериозна опасност.
– Нищо не съм отмъкнала! Само няколко цигари...
Винсент се отдръпна от нея, седна по турски между нея и входната врата, опря ръце на пода, готов при необходимост да скочи и да я хване. Момичето, сега отново му изглеждаше като момиче, вече не плачеше, погледна го колебливо, със смесица от апатия и страх. Тогава тя погледна втренчено пениса му, който се клатеше втвърден, което го стресна. Той постави ръка върху надигащата се, колкото нежелана, толкова и трудно обяснима ерекция и посочи с другата надясно, по посока на покритата с пяна вода.
– Май че имаш нужда от една баня.
– Ха?
Прозвуча като едно сънливо, недоумяващо „Ха”, тя изглежда си мислеше, че той ѝ се подиграва.
От друга страна Винсент усети приятното, почти еуфорично чувство постепенно да става господар на една заплетена ситуация, с всяка дума, която намираше достатъчно въздух, за да се превърне от мисъл в изказване.
– Ще ти предложа нещо: ти ще влезеш вътре, ще се изкъпеш, може и да се заключиш. В това време аз ще ти преровя нещата. След това можеш да се облечеш и да си ходиш.
– Нищо не съм взела – повтори уморено момичето, като наведе глава, сякаш разбираше, макар и с неохота, че човек трудно можеше да повярва на думите ѝ.
– Това ще установя, значи.
– Като вляза в банята ще извикаш ли ченгетата?
– Не. Обещавам.
Тя се поколеба, опипа с пръсти цялото си лице, сякаш първо трябваше да изтрие всякакво съмнение и лош опит от кожата си. Междувременно очите на Винсент бяха привикнали към сумрака и това, което видя, започна да му допада.

– Не гледай. – Тя стана и се съблече, бързо свали нещата от себе си (носеше три чифта дебели чорапи един върху друг), докато не застана пред него само по бикини и сутиен, скръстила ръце пред гърдите си. Тялото ѝ (на пръв поглед никъде не се виждаха следи от убождане) изглеждаше измършавяло, но не ѝ болно. Кожата ѝ дори имаше някакво очарование, под мръсотията беше запазила нещо от младежкото здраве, отблясъци по раменете и бедрата и толкова тен от предишното лято, че човек можеше да реши, че е наполовина мулатка.
– Така добре ли е? – попита тя почти небрежно, сякаш говореше с лекар.

Винсент кимна. Момичето се подчини и отиде в банята. Той чу как ключът се превърта в ключалката. Наистина ли трябваше да претърсва тези мръсни, мърляви дрехи. Изведнъж това му се стори педантично и нередно – въпреки че, в крайна сметка тя бе влязла с взлом! Той премисли нещата, остави дрехите недокоснати, изтича до спалнята, парите бяха все още там, всичките, и така – ако момичето беше откраднало нещо друго – колко ли ценно можеше да е? Държеше единствено на цигарите – поне на половината от цигарите.

Винсент облече набързо долнището на един анцуг, взе си един пепелник от кухнята и седна срещу вратата на банята, подпрян на стената. Дълго време стоя така там. Пушеше.

– Гладна ли си?
Никакъв отговор. Той повтори въпроса си, по-силно, стори му се, че чу едно тихо „не”.
– Сигурна ли си?
– Ометох хладилника ти.
Винсент се подсмихна. Какво можеше да предложи неговият не добре запасен хладилник?
– Ще изпиеш ли с мен една чаша шампанско?
Мина половин минута преди да отговори.
– Да.
Този прост, лишен от подробности отговор много му хареса. Почти го направи щастлив. Не би могъл да каже защо.

Винсент стана, отиде до радиото, пусна отново станцията със сантиментални песни, тъкмо вървеше Strangers in the Night, и сложи в камерата две шишета шампанско Алди-Норд, които бяха предназначени за стеснителни клиентки. След това седна пред вратата на банята и зачака момента, когато младата жена, момичето, каквато и да е, ще излезе. Той смяташе, че това ще е миг с аура и от значение.

Забележка: Helmut Krausser, Einsamkeit und Sex und Mitleid
Превод от немски: Александра Цанова

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а