Ивайло Иванов: Кратка история на България (Втора част) - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

По Иван Вазов

Там, дето издига Балканът високи
плещи си могъщи, над южна страна,
търговец разпънал бе своите стоки,
в подкрепа на южната наша страна!...

Но каква полза, питам се веке,
ако възтокът бил румен, ален?...
Ако Възтокът е румен-ален,
„ползите”, драги, хич не са леки!...

Но има, брате мили, поезия висока
и в таз природа чудна, и в тез, които ний
на две-на три с пиара превърнахме на стока,
та сетната „природа” у тях да се убий!...

Тази истина едничка
кой би смял да отрече:
Постничък като водичка,
а Катедра го влече!...

Младувах в велико време!
„90-те” го днес зовеме!

От Дунава до Охрид, до Бялото море,
един народ в културен провинциализъм мре!

В Европа не повдига ни жал, ни скръб, ни гнев
родината, отлята под форма на кенеф!

И „Аллах!” гръмовно въздуха разпра!...
Върхът отговори с други вик: „Зора”!…

Наште въздишки по са горчиви,
кога връстнички видим щастливи!...

О, аз ще те избриша от калта,
обляла те чрез моята уста!...

Зловещий Елиот

И ако съществуват на туй нещастно време
и гении на злото (на словото серсеми!),
каквито са например: Зловещий Елиот,
наричан още Томас, и всичкият им род,
с кръвта на модернизма що нявга се накапа!....
– Андре Брьотон, той също, на сюрреализма папа!...

Приватизация – по Костов

И всякоя възраст, класа, пол, занятие
открадна си по нещо от това предприятие:
Богатият – парите, работникът – трудът,
жените – иглите, глухият – шумът,
а интелигента – въздухът с умът!...

По Кирил Христов

Мяркат се в утринна дрямка унесени,
в сънни, далечни гори,
тез, дето завчера бяха обесени!...
С техния блясък умри!

Чезнат звездици, по пътя изгубени,
чезнат по шеметен път –
сякаш прощават се хора погубени,
сякаш архиви горят!...

По Стоян Михайловски

Отчаян от лирически „звезди”,
напущам веч световните стъгди
и в теб подирям, Господи, подслона!...

Пребродихме ний не едно „поле”,
и пак под вол не срещнахме теле.
Е, тез ще го намерят и под слона!...

По Константин Величков

О, мило, родно нам славянско племе,
с любов към тебе моят дух лети.
Ела се влей в трагичните ми теми,
че Балмонтов ти доста угнети.

Обичам те със всичката си сила,
за твойта скръб и твойте черни дни.
Обичам те със Гюргя Самовила,
с Пенджурова – о, Музо, престани!...

По Пенчо Славейков

Дете невръстно ощ,
на майчини си скути,
аз сбирах тъмна мощ
срещу ви, темерути!...

Царска воля да обади,
викна гърлест глашатай:
Царят заповед издаде:
който знай – да си затрай!

Това го всеки знай
и знае го отдавно,
та в стихове безкрай
го вписва незабавно!...

Как е хубав, Боже,
твоят дивен свят!
Там не е възможен
сърп, кръстосан с млат!

По пладне срещнахме се ний –
след пладне всеки ще се крий!...

И старий вълк с оръфаните псета
пред строй параден
кацна с самолета.

Идеята на времето пренес
във вечността. Мойсее, говори!...
– Не мога! Субкултурният процес
дискурса ми без време умори!

Тълпата бе разгонена! Заглъхна
и стръвний вой, и воплите ѝ бесни!...
От небесата тъжно Бог въздъхна
над купчинка от двама-трима „десни”!...

Три вечери въртя го тъмен шемет,
дорде разбра, в СУ ще го приемат!...

Блажен, на пир поканений у Фрина!
Не ще го хранят само с детелина!...
Но дваж блажен е, който преживее!
А, ей ви го ордьовъра къде е!...

Три харамии, три ранени,
по път надолен се крепят:
Вишински, Мао Дзъ и Ленин.
Четвъртият им сторва път.

И дъълго гледа ги в гърбът!....

Свит в колата, ази дремя.
Тъмно, глухо е полето.
Сладко вози ме серсема
от дома – в небитието!...

По Пейо Яворов

Смъртта – ужасен призрак!
В най-ранна възраст още,
я взех за първи признак
в ужасните си „Нощи”!

Невинност свята, орхидея
на звездни самоти.
И върху нея, и под нея,
аз благоблея
в срамоти!...

Най-сетне ти се връщаш, блуднице смирена,
с наведена глава.
Върви да бършеш пода в сутерена,
небрежно закопчай си сутиена
и в Журито втурни се след това!...

В копнение за мир небесен
ний двама се теб ще изгорим,
че ме направи като бесен
копнежът да се утвърдим!

Прах! Олелия! Навалят
уроди, орда безока!...
Питат: Къде ви е царят,
Рила превърнал в стока?

Мигат, премигат звездички,
божии прашни клепачи.
Литературни са всички –
никого никой не тачи!...

Тръни-мръни кой ти гледа,
и меса, и словеса!...
Щом е гладен людоеда,
всичко амка начаса!...

Аз знам: Началото и края
на таз комедия човешка,
се свеждат в туй – да разгадая
ума в спектакъла на Нешка!...

И рекох в миг: Аз сетен мра!
И чух ответен вик: Ура!...

По Димитър Бояджиев

Все така съм тъжен, Люсиен!
Гледам те от час без сутиен!...

Мисли странни, светли и нелепи,
моя дух тревожат всеки ден.
Дай ми грам от цяра на Асклепий
и навек ще бъде Изцерен!...

По Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща,
при майка си, по сребърно ребро,
названа нежно – „бащината тъща”.
Недей се връща! Не е за добро!...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор с белоцветните вишни?
Там, дето свърша Содом и започва Гомор!
И де монасите спорят със Господа: „Виж ни!”…

Ако го помниш, тоз тихият двор
още ни чака под цъфнали вишни.
Там ще открием и ангелски хор,
и домакински финансов събор,

и бледи ласки зад зидове скришни!...

Аз умирам и светло се раждам,
разнолика, нестройна душа:
Ту към вас, тук към нас се нагаждам,
(„от прераждане чак си досаждам”!),
няма начин стила да сгреша!...

По Емануил Попдимитров

Мир под звездния покров
и прегръщане невинно!
Мир за чичко Иванов!
Той натрови се със ви(н)но!...

Ще възкръсне, като нов,
след повръщане невинно!...

По Теодор Траянов

Отдавна, в страна замечтана,
ти дойде с утеха при мен,
с дълбока ми нежност пристана
и падрето рече: „Amen!”...

И ангел невидим подаде
огърлици бисерни нам.
На мен пък и примка додате
и в тартара смъкна ме сам.

Че сянка на вечната мъка
прегръща тук наште нозе.
Така е! Не чакай разлъка!...
Женитбата своето взе!...

О, ден на приказни премени,
очаквам плахо твоя край!...
Едва ли! В „приказни премени”,
стихът не знае своя край!...

Ликувай, моя песен свята,
в небе на шеметна мечта!...
А мене кой ще ме печата?
Той се печата – аз чета!..

Люби божествено, ухай по-нежно
от лилия, с милувката на лунен лик,
За мен го писа? Да? С дълбока нежност
лунния лик милувам със език!...

Възлизам с теб и нищо ме не спира,
аз тайната узнах: „Даръм-даръм!”...
Като се качиш горе, над Памира,
прати връз Пантев тоз божествен гръм!...

О, знаех аз, че твойта обич тиха
душата бурна ще успокои.
Надей се, душо! Моята обич лиха
душата бурна ще упокои!...

Потънала сред тишина безбрежна,
тя своя лик в окото ти съзря.
„В окото ми? О, Боже !”… С тънка нежност,
той бръкна със пинцета неизбежна,
и след това да съхне я простря!...

В незнайност някъде ще догори
нощта, която в пепел ни погреба?
Погребаният, в пъклото дори,
едно си знай: „Страдална Геновева!”...

И бавно в чистий трепет непознат
лика си вечна красота отгъва!...
Поетът само в тоз божествен свят
не се отгъва, ами се огъва!...

Лежа самотен, неподвижен!... –
Ах, кой ще ме зарови?...
Само за туй човекът книжен
събрат си няма, или ближен.
Но ти пък не бъди угрижен –
ей тук четирма са готови!...

Лежа самотен, неподвижен!... –
Ах, кой ще ме зарови?...
Не бивай пред смъртта угрижен!
Ей тук четирима са готови!...

По Николай Райнов

Но трябва да последваш висшето страдание,
за да намериш Чашата от изумруд.
Та след това, добил езотерично знание,
да си я блъскаш във главата като луд!...

По Николай Лилиев

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла.
Само в десетина луди
левичарските заблуди
накълбяваха мъгла!...

Париж! Париж! Убиец и баща
на моите надежди суховейни,
от тебе аз прихванах, без да ща,
постмодернизма! В гроба ще ме вейне!...

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха.
Казах на кучето: „Дръж!”
Двама шпиони бегаха!...

– Какво ще кажем ние
на младите сърца?
Не бива да се крие!
Това ща кажем ние:
„Не бойте се, деца,
за вашите яйца!”

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха.
И ми разказа как мъж
с мъж под дъжда се любяха!...

Бъди божествен син, призван да
се съвкуплява с Мелизанда!
– А ако бъда педераст?
– Вдигни очи към Пелеаст!...

И още – Сто вариации по Лилиев!…

Бъди божествен син, призван да
осъществи алъш-вериш!
Партньор на фирма „Мелизанда“,
финансов тартор на Мъглиж!...

Бъди божествен син, призван да
се занимава с туй-онуй!
Момче на кака Мелизанда,
спасител със навирен буй!....

Бъди божествен син, призван да
зове с пророческий гласец.
Невинен като Мелизанда,
прозрачен като скакалец!...

Бъди божествен син, призван да
дрънчи на скъсан контрабас.
Невинен като Мелизанда,
виновен
като Бачо Спас!...

Бъди обществен син, призван да
участва в радио-ефир!:
"Три главни фактора в Уганда
(Разврат, Лъжа и Пропаганда),
съдействащи за траен мир!”...

Бъди обществен син, призван да
привежда хората към сън.
Със гръм, лъжа и пропаганда –
под знамето на Мелизанда! –
смажи протеста в Тян Ан Мън!...

Бъди божествен син – бъди, бе!
/Не съм те спрял, не съм те спрял!.../
Щом срещнеш някой Ван Дер Либе,
тикни го в Белокорморал!...

Бъди божествен син, Прекрасний!
С любов лика ми осени!...
Вдигни очи към мене ясни,
та да запеем песни красни
за минали, щастливи дни!...

Бъди божествен син, бъди, бе!
Разливай във душите сплин:
Щом видиш твойто „първо либе”,
духни със четата. Амин!

Бъди духът на Рафе Клинче,
резбовай траурни лъжи!...
към Ренесанса на Да Винчи,
щом някой иска да изклинчи,
резбован грозд му предложи!...

Бъди душата на Добротица!...
Кажи ми, с достославен вид:
Тез строфи, Иво, за какво ти са,
когато иде към животеца
смъртта, във вид на Баязид!...

Бъди космическа двуколка!...
Изгрей сред ясните звезди!...
С „Восток” и „Аполо и Болкан”
в самия Космос полети!...

Бъди божествени тиранти!
Щом дръпна те от моя Рай,
чак във гъза на вестник „Анти”
забий стрелата си докрай!...

Бъди вибраторче красиво!...
В момичешката чанта ти
трепти като нащърбен Иво,
в парфюми, сенки и мечти!...

Бъди какъвто щеш – бъди, бе!
Но не забравяй ни веднъж:
Щом срещнеш мойто първо либе,
да се докажеш како мъж!...

Бъди какъвто щеш обесник!...
Бъди поет от Таганрог.
Щом преведат те във „Лит. вестник”,
ще спре каторжния ти срок!...

Това аз исках да ти кажа!
Бъди такъв – какъвто си!
Щом видиш мацка на паважа,
пъхни ѝ в пазвата оси!...

Щом видиш котка, ти дръпни ѝ
опашката със бесен вой.
Щом видиш образ – „Три светии”,
сбери Съборен разнобой!...

Бъди простак във Магнаура
и две-три азбуки създай.
Славянската ни поп-култура
ще те изтегли на матура,
ще те превърне във халтура,
а вам – осигури-ще Рай!...

На папата кажи: „Веднъжка,
с Методи като си живях,
заби той свойта перодръжка,
чак до върха на своя грях!”...

На майка си кажи: „О, драга,
пред мене не лежи така!
Прикрий снагата своя нага,
но доразкрий ми тез крака!”...

На тейко си кажи: „Моруню,
с един съдийски произвол,
ще ритне шут по твойте струни,
без да си вкара автогол!”...

Така кажи им ти на всички,
така кажи и на Мадлен:
Аз искам винаги по цвички,
любима, теб да гледам ничком.
Ела при мен! Ела при мен!...

Така кажи им ти на всички!
Така кажи и на Жаклин:
За теб нареждах тези срички,
седни в леглото ми! Амин!...

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а