Ивайло Иванов Битието празнува | Страница: 1/2
На Лепа Брена, с нежност и възхищение!... И с почитание пред красотата на таланта ѝ!
Трийсет години на сцената!...
ГЛАВА ПЪРВА. ЗРЯЛАТА КРАСОТА
Когато ми е много зле, когато ми е най-отчаяно и тъжно на душата, тогава идвам тук, до профила ти в общата ни електронна мрежа. Погалвам те незримо с поглед, гледам те минутка-две как си ухилена на снимката като катерица, целувам те със станиола на безвкусните си устни, право през монитора, и болката изчезва в миг, и аз полека се успокоявам. Така изцелявам душата си!... Не можех да не ти кажа тези хубави думи на събуждане! За мене е въпрос на чест и на онтологическо достойнство да върша добро на хората, сред чието общо съсловие първи по авторитет са жените. Да, всички жени са равни по чест и онтологическо достойнство, но тези от Рим, заразени от присъствието на апостол Петър, имат първенствуваща роля. Онези от Цариград се изкачват до второто място сравнително късно. И то, по историческата милост на съдбата. Тъй да се каже по неволя. Иначе и досега на второ място щяха да бъдат жените на Антиохийската патриаршия. На трето – негово благоговейшество г-н г-н Диодор – Папа на Картаген и на цяла Африка!...
Някъде между черната гръд на Африка и бялата плът на Северния полюс, някъде между древните – Романски и Византийски – центрове на ранносредновековното християнство, се намира една колкото древна, толкова и богата във душата си страна. Посткомунистическа Югославия, иже нарицаема – Сърбия! Свободен съюз на сърби, печенеги, хазари и цигани. С лек привкус от средновековната мюсюлманска култура. С профил, уверено вгледан в неясното бъдеще. За най-красивата жена на тази тайнствена страна ще се разказва в този мой роман. За първата Дива на Балканите. Нашата красота, нашата дарба и гордост – госпожица Лепа Брена!...
ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ
http://www.youtube.com/watch?v=2yZvSY0TqHQ
Кат погледам това море,
тез гори и тез простори –
тука, дето аз съм родена,
драго става на сърцето,
че войник ще ми й детето.
Да живее Югославия!...
Драго става на сърцето –
зян-курбан ще ми й детето!
Да живее Югославия!...
Земльо драга, земльо мила,
земльо, що си ме родила,
моя поклон бърже приемни.
С Пантича и Драган Илич,
с Камен Здравков и Кобилич,
на Русия заема върни!...
С Пантича и Драган Илич,
на Владим Улянов-Илич,
вдън Русия заема върни.
Тук роден е маршал Тито,
наше име поносито –
тоз героя целий свет го знай!...
Тачим те кат наша мати,
любим те – да сме признати.
Заема ще върнем ний докрай!...
Тачим те кат наша мати –
с Косово ще сме признати,
заема щом върнем ний докрай!...
Припев-заглъхване:
Мразим всички Алма-Мати,
с Косово да сме признати –
туй ни е мечта до своя Край.
Мразим всички Алма-Мати,
прости сме, но сме признати.
Транспортирай ни към свой Рай!...
Напред (2/2)
| |
| |
Още сведения | публикувано на неделя, октомври 16 @ 14:14:06 EEST изпратено от iivanov
Подведено под: | * | пародии |
4134 прочита
| |
Рейтинг | Средна оценка: 4.5 Гласа: 2
| |
Инструменти | Версия за печат
Препраща на друг
| |
|