Пламен Петров: Сайгон - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Кой е този шампион,
с който влизам в Илион,
носейки си нов котлон,
купен от битака в Бон,
и възседнал трътлест кон
от обоза на ЕОН
правя с него тъп поклон
пред евнух, качен на слон,
вместо да стои до трон
и да слуша тихий звон
от жълтици на мормон
или пък с центурион
да живее във фургон,
облицован с кадастрон,
и да хапва си бекон,
произведен в град Лион
в цех на тамошен масон,
после пъхнат във кашон
да се смеси с веридон,
може и със спазмалгон,
и овързан със капрон
/а отдолу му – найлон/,
да се метне в камион,
спрял под кичест дъбов клон –
с него като вихрогон
да се понесе към Дон,
дето млад казак с балтон
и с маншети от визон,
често сменящ ги с маншон,
го прехвърля във бидон
и с търговец фанфарон,
тук довтасал с цял кордон
гардове от Балатон,
сключва сделка тоз бекон,
нужен му за щур купон
в нощен бар на „Шератон”,
да му продаде за тон
замразено от бизон,
гътнат от каубоя Джон,
носещ кожен панталон
и торба със цял галон
скоч от марката „Калгон”,
и участвал със файтон,
все едно е той барон,
в див ловджийски маратон,
състоял се тоз сезон
някъде из Орегон,
завладян от Купидон,
прелетял до там с балон,
кацнал на един балкон,
озвучен с касетофон,
може би и с грамофон,
а защо не с мегафон –
и гласът на баритон
в ролята на фараон,
озарен от Орион
в нощ една над Вавилон,
дето боен ешелон
е заседнал на разклон,
а наблизо – стар заслон,
обитаван от грифон,
охраняващ тоз район,
тъй богат на махагон,
свързвайки се в стил шансон
чрез мобилен телефон
със централата в Сайгон…

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а