Емилиян Иванов
Цепеж и девойка |
... щом чуе за амфèтамин момата,
разтваря си тя, най-широко, бедрата;
а вятър – бурен и неизтърпим, се втурва все
изсред тях – като смок, като диво прасе –
да рови в бреговете на сърцето ти...;
и пепел, само, да остане там, където спи
последната твоя утеха, надеждата...;
не спират, отвесните устни, нареждат:
„Заткнись!, стопи се, изчезни – напýсто си...” –
мълвят, скандират – като Етърските ýлтраси...
... и тъй, приятел, кофти нещо е момата:
за нея, пред амфетамина, няма нищо свято...
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, октомври 06 @ 21:29:29 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
1803 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|