Емилиян Иванов
Човекът от Словения | Страница: 2/3
ІІ
... родината рече му: ‘И не, ти недей да, от себе си
нищичко – тук, при несвèстната мен, да оставяш;
и нищо не вземай; дори във гърдите – надежда
ли има, далеч упътù я, подир глухата песен
на някое утро, без време заченато;
някое място – встрани от Ефира...;
и моето име – Словения – отхвърли като бремето,
иначе, що да поместиш – не можеш, дори...’
... и, щом в отечеството се завърнеш, своето –
в измяна пред Изгнанието си виновен – святото...;
Недей! – и от пътя натам – секунда по-бърже,
в стъпка, поне, по-далеч; от канавката с млякото
матерно, що като в двигател вечен; тътне и тропа;
бучи и боботи в сърцето ти, твоето име, запратил
оттатък.
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на вторник, август 14 @ 15:02:26 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
2781 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|