Емилиян Иванов
Емилиян Иванов ЗАТВАРЯНЕТО НА АПТЕКА
‘ПЪРВИ ПРИНЦИП’ |
… със дъх на билки, лъхнал от сърцето –
на мента, риган, мъхове целебни, беладона;
описва тя, последното, останало в аптеката,
що ‘Първи Принцип’, бе наречена; и от икона –
по-вглъбено; внимателно поставяла на всеки ред –
до името на всеки фармакон – унгвент, таблети, маз,
сашèта..., чайове..., глобули... – по сълза; отпред:
като емблемата на неговия фàрмакотерапевтичен клас…
… отваря, сетне, тежката огнеупорна каса
с веществата от Venèna ‘A’…; носачите не спират
да изнасят – върволица – кашоните със прахове,
оранжеви стъкла, ампули, скатули… ; та, като жица,
във мене, нагрята; като от жило боли ме – духът на запустение;
що готви се за пир и, до последно в очите размирно ме гложди...
... а Ти! – още миг,
полекувай ме Боже!..,
едничък Ти знаеш как…
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, август 17 @ 22:20:44 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
1518 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|