Страница: 2/3
ГЛАВА ДЕВЕТА, МЪЛЧАЛИВАТА И РЕКЛАМНАТА
„Поли, ако искаш, виж романа ми за Лепа Брена!... Едно велико преселение на народите. Едно нелепо обожание на онова, което е наистина достойно да се обожава. Ханшът, късата пола и бедрата ѝ. Роман с вградени музикални функции и сложни котерийни решения. Примигва „мишката” с червени бакелитови очички, върти очички от светодиоди, колчем подуши думичката „хостинг”. Интерактивен роман – с линкове и музикален подлистник. Хиперактивен мъжки роман от Балканите – потропва с конджови, навуща и цървули, свири, пее и хоро играй. С ръце на пояса, тъгува за онуй, дето го няма. Балкански роман – с много линкове към историческата памет и комплексите. Хиперактивен и потентен мъжки роман. Потропва с конджови и две ръце на кръста, свири, пее и хоро играй...
„Ади, певай!...” Слушаме...
МУЗИКАТА НА БАЛКАНИТЕ!...
http://www.youtube.com/watch?v=lb1Bi4x4Z5o
Откъде идва музиката на Балканите? Откъдето всяка автохтонна музика. От дълбочината, от почвата, от тука...
http://www.youtube.com/watch?v=p4LVd3x-JgE
Между другото, автохтонна музика няма. Освен онази, принципно погледнато, органически присъща на човека. Само Адам е автохтонен, в етимологическия смисъл на думата. Само Адам е взет от глината, от почвата, само той е червен.
По нататък са метафорични преноси, веяния на най различни ветрове, оплождащи самия въздъх и духа на разума, течения с нестихващи конгломерати от загадъчни веяния. Такива ветрове са духали и над родната почва на Балканите. Понякога с тях просто се търгува – нагаждаша се според атмосферата и актуалната среда. Но друг път така се простудяваш, че направо умираш и плътта ти наторява изкуството.
Но има и среден път и той е за предпочитане за хора като мен. Това е пътят, в края на който ти си казваш: „Аз съм вече сит на дни!... Аз сбъднах пълноценно дните си!”. В края на живота си Авраам си казал: „Сит на дни!”... И не тъгува пред безкрая на отварящата се Врата. В края на живота си баба Елена ми казваше: „Наживях се вече!..”. Тя също беше сита на дни. Защото беше пълноценно сбъднала живота си. Защото бе живяла пълноценно и морално състоятелно. О, старостта е спорангий, казва Ралин, във чийто длани ти си си свиваш, за да те поемат във прегръдката си ветровете и да те пренесат към нови светове.
Именно по този царски път преминаха живота си. Кришнамурти и балканската певеца Лепа Брена. От тях съм се учил на състоятелност. Защото талантливият обикновено е и продуктивен. Като да ти кажа, то само напира и не ти дава мира, додето не сбъднеш всичко от себе си. Спирай извор да не блика, спирай вятър да не вей, искай болка да не вика или радост да не пей. Стига бачкане потайно, стига храм като салам. Майка викаше ми тайно: „Ако нямаш свещ – да дам!”...
Музиката на Балканите идва оттам, откъдето идва всяка музика. От изворите на живота, от недрата на бедрата ти.
http://www.youtube.com/watch?v=g6wwr1Aor0w
http://www.youtube.com/watch?v=Xtvt-Sm0_lA
 Назад (1/3) - Напред (3/3) 
|
