Емилиян Иванов
Видения за корабите –
призрачни, пияни и невидими |
... и само в хоризонта ѝ – необозрим, невидим –
на Оптиката на Съдбата – абсолютен; в законите ѝ –
непонятни и несъобщими...; видения за кораби броим,
залутани – самият Аз, ведно със целия състав на гласовете ми...;
... и чезнем в цветовете странни на сиянията им, задавени
от блясък хладен, дето милости и никакви блага, не обещава;
и не насища светлината му, копнежа мрачен във сърцата ни,
и мир не ни явява; в своя устрем, надалеч от всеки пристан – право...,
... във разпра безначална – с бурята и ветровете своенравни,
те – трите кораба, със нея, сякаш са завинаги венчани –
като женихи, във една стихийна – прòтив любовта си, бран;
а трюмовете – пълни не с подправки са, или пък, злато, а с познание –
за стари проклятия, приказки страшни със мрачни финали...;
... те, призраци клети – в солената своя печал, във железните,
нейни обятия – в началата на моята горест – и тримата:
единият – Летящият Холандец, от Корабът Тезеев, следван, и,
от този, на Глупците, що отплавал е, из моите гърди...
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на събота, септември 08 @ 00:15:30 EEST изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
1819 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|