Емилиян Иванов
Умът ми |
* * *
Умът ми, понякога, с поглед размътен, се
сам и, след полунощ, край железарията промъква;
прилепя жадно устни и очи, треперещият интелект
о тъмната витрина; във предмета си, втренчен – проклèтия...
... внушително стъкло със течност виолетова,
и много, още, като него – в строен ред,
копнеят за жадна и мъжка ръка; а не за това,
което им е отредено...; защото със всяка бутилка,
съм всъщност, аз, тихо и просто, едно, откровил…:
време
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, март 07 @ 00:42:45 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
2166 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|