Ивайло Мерджанов
Блиндажи на надеждата |
По мостовете на търпението
над тъмните води на стиховете
победителя ясен ли ти е
името му не е живот
наслушахме се на спокойствието ви имперско
продължавай упорито да гребеш
преплувай дълбините на гласовете ни
страхът не е за предпочитане.
Картината «радост» заглавие имаше за
но там остана празното поле
на самотата и вечерното униние
верните гости мои —
защото пътя към обърканото «аз»
минава през кръстопътя на отчаянието.
Да, ти имаше няколко добри дървени думи
от които стъкна огъня в душата си
но къде са утешителните слова
от светлото безумие на надеждата
Говориш за ада и за грешниците
но струва ми се че ти е непознато
падането ничком пред Всемогъщия
И не си като нощните отрицатели на тъгата
те поне са невинни
в глупостта и веселбата си
ти дори не си мистик
нито чистофайника, за който се представяш. —
Наградете тишината за победата ѝ
затворете в изолатора отчуждението
дайте на мълчанието бясно халоперидол
и тогава ми говорете
за пияната си «заедност»
която винаги те гледа
с вълчите очи на глутницата.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на петък, март 15 @ 00:45:57 EET изпратено от noridan
Подведено под:
| * | поезия |
2276 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|