Кева Апостолова: Червенокръвно - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

*
Налей се умопомрачително
с боядисани от импресионисти ниви,
докато между коленете си постигнеш
метър разстояние.
Котки полово да те последват в лова
из дарвиновите ти жизнени системи.
Отвсякъде да бълват рамена
като кореми недоказани
– птици опръстени сме!
Отвсякъде в едно да се сглобяват
мозъци на земноводни аватари
– птици опръстени сме!
Отвсякъде да веят
червенокръвните оркестри
– птици опръстени сме!
Отвсякъде да ни убиват
отблъснатите сперматозоиди
– птици опръстени сме!
Как се ронят костите без съжаление.
Умирай се – така се казва вече щастието,
дошло от по-нататък.

*
Разбрахте ли материята си
или женено откъсвахте
полите от блузите?
Разбрахте ли материята си
или само разтваряхте
езичетата на коланите?
Разбрахте ли материята си?
…таванът в главите ви протече
Разбрахте ли материята си?
и легени пълни…

*
Тялото ти да се слива
с отсрещните желания
ти собственик не си му.
Изсечете се, източете се,
изхвърлете се, изгорете се взаимно
без научна стойност.
Избършете масата преди това
и наместете правилно
дванайсетте столове:
те вече стенни са, но не.

*
Възход и падение на спалните.
Ако някога се влюбя в някого,
както жена се налива с мъж,
как ще възвърна свободата си?
Спи ми се с цветовете на Анди Уорхол.
Аз си знаех, че така ще стане.
Моят любим сън е Салвадор Дали.
Той разлива изядено вино
върху глътнатите ми кореми
и, клекнал между тях, се утаява.
Бременна съм със сто цветни негови деца,
но не мога да ги родя, заразена съм.
Времето когато
исках да спя с Йосиф Бродски,
но насила ме връщаха в колбата
и оттам гледах как
капят копринени буби от роклите ми,
а земята ги поглъщаше с разкрачени корени,
посадени от вампирски филми.
Аз само съм свикнала да съм с аз, с Европа,
с Азия, Америка, Африка, Австралия...

*
Изоставен, неуспешен живот,
неразбрал твърдото и течното си състояние.
А панталоните в съзнанието ми
придирчиво се женят и развеждат с мен.
Отвъд пределите съм, извадена със секцио
под послушните фази на луната.
Студено ми е еднополово.
Земята се засилва.
Ще повърна.
Майко, в легена на небето ли са
двете ми абортирани деца?

*
Вместо към войната в очите ѝ
той тръгна направо към победата,
за да няма спомен с нея.
Тя своя вече го прехвърли през куката
като въже за самоусъвършенстване:
ще изтичам бързо по въжето,
както се изтичва бързо през мъж,
когато искам да ме спре.
...колко тихи са
любовните фантазии на Ниагарския водопад,
в които и мен ще включи.
Ето, нагласява ме:
полива къщата ми да расте...

*
Чаршаф – съсипана от хората дума,
свлечена, окислена.
Вземи.
Добави един човек.
И спрете по пътя.
Когато свърши мисленето
и започнат замъците на чаршафа,
той ще ви защитава
като крепостна стена.

*
В ден като тази нощ,
нощ с разклатени ветрове
и прибрани в легена богатства,
ето ги Тримата:
с разклатено здраве,
разклатени дрехи,
разклатени мантри, молитви, джихати,
дошли
за довършителните червенокръвни работи
на голямата никаква разлика.
Купете си книга, а какво ще ядем?
Сложете стол и за Марк Зукърбърг.

*
Скочи във водата,
в която съм разтворена,
и водните ми пламъци раздуха.
Защо животните, птиците и аз
сме едноезични?
Защо Земята няма
бащино и фамилно име?
Всичко е комбинация между:
половите разлики на планетите,
не изстисквай боята от тубите на цветята
и най-много ми е жал за изродите.
Господи, господи, защо те изоставих?
…Животинки в топлите ми рани…

*
Застоявам се в една
многократно пристигаща отдалеч дума,
която ме прониква и блокира
като муха в още топъл кехлибар.
Той ме лъже силно, еднополово,
но ми разрешава утре да съм мъртва и загрижена
за памучните му тениски.
Само още десет дни ще издържи незрелият ни сън.
А небето преподава пейзажи, преподава
и запофичи една остра луна към мен:
като копринени буби съм ги развъждала.

*
В дни на нощи
и мрак със смъкната цена,
а раят отвъд улицата вие
като подмината кошница с кученца.
Събаряш вътрешните ми стени, събаряш…
Затъвам в омекналите им бетони…
Допускам, че всичко това се случва с мен,
заради пребледнялата музика.

*
В незрелия ни сън
той привика полата и блузата ми
и ме изгони от тях.
Думите ми се влошиха.
Простреляните ми коси и устни спряха.
Каквото и да ми е
дали все пак огромно ще се срещнем
и ще се разпознаем
в свят с изпокъсани презрамки
и рамена като кореми?

май, 2013

Забележка: Цикълът се публикува паралелно и от "Литературен вестник", 9-15.10.2013,(Водещ броя – Йордан Евтимов)

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а