Емилиян Иванов
полусонет за
ДЕВОЙКАТА |
в живота си кратък, по някое време –
щом вън от себе си, да се разлива, вземе
то, с кръв като черна и лепкава тежка вода;
момичето усеща полъх на смътна беда: странна
си, някаква, честа – болка фантомна – там, дето
му членът, щеше да бъде, вместо раната
стара на Ева, да беше то мъжко дете
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на сряда, февруари 05 @ 01:08:05 EET изпратено от emiliyanez
Подведено под:
| * | поезия |
5136 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|