Ивайло Мерджанов
Из «ЗАЛЕЗИ НАД ВЕЧНОСТтА» | Страница: 1/4
ЛЕДЕНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ С ОТРОВНО СЪДЪРЖАНИЕ
И в науката вее вятъра на самотата. Науката знае, че макар и най-умна, тя е сама. Нейните най-близки приятели, математиката и логиката, са способни да се напият и да я зарежат, защото устремени към чистата истина, те се изгубват в някоя кръчма.
Съществува извън-езиково познание, което е резултат от душевните преживявания, които можем да наречем и опит на сърцето.
То прехвърля логиката на разума, и от гледище на науката е необяснимо, въпреки че е разбираемо за вярата. Науката не го регистрира, защото нагласата ѝ за свръх абстракция, като сетиво или инструмент на ума, не долавя това познание. Но понеже знае все пак, че то съществува, го презира и без да го познава.
Напред (2/4) 
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, април 03 @ 00:54:37 EEST изпратено от noridan
Подведено под:
| * | есеистика |
9833 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 0
Гласа: 0
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|