Ивайло Иванов: Хиндуистка пролет - литература плюс култура |*| GrosniPelikani

На извънредното си заседание в началото на този месец Световната организация за културно наследство към ЮНЕСКО взе единодушно решение да се създаде Специална комисия, която да преоцени световната култура от моралните позиции на XXI век. Предлагаме ви извадки от Заключителния доклад на Комисията.

Заключителен доклад на Специалната комисия
за преоценка на световното културно наследство
с оглед на моралните критерии на XXI век
(Извадки)

...

42.4.11. Да се забранят пиесите на Уилиям Шекспир, по занятие драматург и актьор, по причина развращаване на академичната младеж. В лондонския градски архив е открит документ, който свидетелства, че на 28 юни 1597 г. между десет и единайсет часа преди обед (минутите не са отбелязани, понеже тогава понятието за минути не съществува) указаният господин изхвърля на улицата от балкона си половин кофа картофени обелки. В резултат на това замърсяване конят, язден от един благородник, се подхлъзва върху обелките и пада в локвата, находяща се в средата на улицата. Въпреки виковете за помощ на благородника и коня, те се удавят, понеже притичалите се на помощ петима лондонски калфи от гилдията на обущарите, въпреки новите си кондури, също се подхлъзват върху обелките и падат в локвата, където те също се удавят, понеже притичалите се на помощ осем пазители на реда също се подхлъзват върху обелките и въпреки, че се подпират на алебардите си, падат в локвата, където те също се удавят. Шекспир наблюдава злорадо от балкона си тази покъртителна сцена и, вдъхновен от нея, до другия ден на обяд извършва дело, което се оказва крайно вредоносно за студентската младеж в Оксфорд. След щателно проучване на най-ранното пиратско издание на пиесите на въпросния Шекспир, експертите на Комисията установяват, че най-четената и подчертаваната до скъсване на листа е така наречената балконска сцена в трагедията “Ромео и Жулиета”. Там двамата главни герои, залисани в беленето на картофи, падат от балкона и се удавят в локва, находяща се в средата на улицата. Най-страстните читатели на тази сцена са именно младите оксфордски сколари с още неукрепнали морални критерии, които, следвайки лошия пример на трагичните герои, вместо да се посветят на редовните си учебни занятия в кръчмите и бардаците около Оксфордския университет, предпочитат да белят картофи и да се самоудавят в упоменатата локва, находяща се в средата на улицата.

...

59.72.123. Повече да не се играят оперите на Рихард Вагнер, германски композитор, понеже той изменя начина на употреба на носните кърпи. Тази Комисия установи, че Вагнер щипе дупетата на жените на приятелите и благодетелите си и докато дупетата се кискат и забременяват, той им разправя политическо-некоректни вицове за евреите, от което дупетата забременяват още повече. Комисията смята, че само този факт би бил достатъчен да се забранят оперите на въпросния музикант. Но както става ясно от последващото изложение, има и утежняващи вината обстоятелства. По причина обратна на щипенето на дупетата да престане да бъде цитиран Фридрих Ницше, философ, който след като си пуска бисмаркови мустаци престава да щипе дупетата на жените на приятелите си, което безсъмнено доказва, че той е асексуален бисексуален хетеросексуален хомосексуалист и е в тайна връзка с друга гениална всестранно сексуално развита ренесансова персона, а именно хомоеротично-андрогенно-пансексуално-полисексуалния Леонардо да Винчи, роден незаконно и с неустановено занятие и местопребиваване от 4 юни 1967 г. насам. Според лекарската експертиза, поради дупенещипането философът Ницше полудява, след което безделникът да Винчи се отдава на содомия, която се характеризира с мания за преследване, водеща до ответна реакция за самозащита, изразяваща се в изобретяване на оръдия, танкове и хеликоптери за защита на Миланското херцогство от военните амбиции на френския крал Шaрл VIII Сладура, както и на механично съоръжение, задвижвано от пара, пружини, слънчева енергия и усукани волски жили, чието предназначение е да мята загадъчни усмивки в крепостта на врага, което съоръжение в един от своите бележници да Винчи именува “la gioconda”. Когато една загадъчна усмивка избухва в крепостта, където се крие Шарл VIII, той хуква да бяга, но понеже носи обувки с високи токове, за да повдига ниското си самочувствие, породено от ниския му ръст, удря челото си в горния праг на вратата и тутакси умира. С него умира и старшата линия на династията Валоa и той бива наследен на престола от братовчед си Луи XII от младшата линия на династията Валоa, който бива наследен на престола от Луи XVI, който бива обезглавен на гилотината през времето на Великата френска революция, за да могат републиканците да натопят носните си кърпички в кръвта му. По такъв начин дупещипането коренно изменя хода на световното революционно движение като променя предназначението на носните кърпи в Западна Европа, проблем, изследван всестранно от всестранния изследовател Карл Маркс в капиталното му съчинение “Das Kapital”.

...

141.539.223. Да се предаде на пълна забрава Едгар Алан По, по професия поет и писател, за това, че когато е на двайсет и седем години се оженва за тринайсетгодишната си първа братовчедка, за да прикрие кръвосмесителната си връзка с майката на горепосочената братовчедка, която майка на братовчедката се пада сестра на баща му и като такава негова, тоест на Едгар, леля. Ижеименуваният По, според достоверните свидетелства на неговите литературни врагове, също така се оказва пияница, който не си плаща дълговете, дори когато има пари и няма дългове. Тъй като няма дългове, споменатият По няма нито пари, нито надежда да си купи уиски и затова се вижда принуден под прикритието на нощта да се задоволява да смуче скришом със сламка газ от ню-йоркските улични фенери, което с времето го превръща в поет на космичната безнадеждност. Лицето По успява да преодолее всички препятствия при смученето на газ единствено благодарение на изумителния си талант и трудоспособност, понеже той е доста нисичък, за да достигне фенерите дори подскачайки, а и в Ню Йорк по онова време газови фенери няма. Една вечер, натряскан до козирката на такето с газ, По се мята в постелята на сластолюбието и в еротичното безумие двамата с леля му забравят да вземат съответните предпазни мерки, в резултат на което девет месеца по-късно По става баща на детективския разказ. Подир този случай всеки път, когато писателят По хълца от удивление на това си бащинство, от устата му излитат пламъци, гарвани и юлалуми, както и тържествената клетва това вече никога да не се повтаря, или, да цитираме самия По: “Nevermore!”.

...

667.234.1205. Антон Павлович Чехов, препитаващ се с ветеринарно писателство, да не се смята за класик в XXI век, понеже поради криворазбрано чувство за хумор умира няколко пъти все по различен начин, както свидетелстват биографите му, очевидци на последните му часове. Връх на арогантния му хумор обаче е фактът, че гореуказаният Чехов се връща от Германия, където умира, в Русия, където е погребан, в хладилен вагон, пълен със скариди, стриди и миди. По целия път той пее православни химни, отначало едногласно, а след това и многогласно заедно с всички морски гадини и гадости във вагона, с което демонстрира пълно неуважение към страната, която щедро го е дарила с гостоприемството си, за да издъхне в нея. Оказва се, че той е научил песнопенията от баща си, безкрайно – но може да се каже и крайно – богобоязлив православен християнин, който редовно е щавел задника на Антошка с ремъка си, за да му втълпи най-важните християнски добродетели – милостта, кротостта и законопочитанието. По пътя към Русия Чехов бива глобен четири пъти от германските железопътни власти, тъй като нарушава разпоредба номер 23908-АС-12 от 12 февруари 1879 г., гласяща, че мъртви руски класици, превозвани в хладилни вагони през протестантски територии, имат право да пеят единствено лутерански химни и хорали, препоръчително от лутеранеца Йохан Себастиан Бах. Геният Чехов обаче не си взима поука от глобите и продължава да се дере с пълно гърло и след като бива погребан в свещената руска земя. За да защити националния си суверенитет и националните си интереси от кощунственото пеене на Чехов и другите морски обитатели в хладилния вагон, Германия се вижда принудена против волята си да нанесе превантивни блитц удари срещу съседите си и да започне отбранителната Втора световна война.

...

909.2093.69. Да се изгорят картините на Салвадор Дали и Пабло Пикасо, художници, поради това, че те и двамата са испанци и като така са пряко отговорни за безобразията на испанската Инквизиция и за избиването на 80% от местното население в Западна Индия от испанските conquistadores. Така нареченият субект Дали, едва навършил шестнайсет години, вече започва да обижда връстниците си и да мачка творческото им самочувствие, като им натяква, че той е гений и съвсем скоро светът ще заговори за него. Така Дали се самопоставя над задружността на колектива. Сънародникът му Пикасо пък си позволява да отиде още по-далеч и още по-рано – на петнайсетгодишна възраст той напуска художествената академия, понеже професорите му казват, че вече няма на какво да го научат. Все пак Пикасо се смилява над професорите си, връща се в напуснатата от него академия и започва да учи професорите да рисуват сини и розови кубове. С тази своя необмислена постъпка незрелият юноша Пикасо дава изключително лош пример на останалите студенти в академията, които, подражавайки му, също започват да преподават уроци по живопис на професорите си. От своя страна професорите, вече бидейки старателни и схватливи студенти на студентите си, заявяват на учещите ги студенти, които сега се явяват в ролята на професори, че няма какво повече да научат от тях и също напускат академията. Такива прояви на напускане и от студентите, и от професорите стават изключително модни, защото се смятат за изключително модерни. Така – поради липса на студенти-професори и професори-студенти в академията и по капризите на модата – се слага край на академичната живопис и академизма изобщо и започва модата на модернизма.

...

2134.79.560. Да се конфискуват съчиненията на Аристотел, мислител, и да се пренапише в подходящ дух цялата средновековна схоластика, която благоговее пред този така наречен философ, тъй като той не постига необходимите педагогически успехи в образованието на малолетния Александър Филипов, син на македонския цар Филип II, най-вече по предмета “Рушене”. Както съобщава Диоген Лаертски в прочутото си съчинение “Животът на философите”, учителят и ученикът всеки ден се разхождат край морето, увлечени във философски беседи. Аристотел строи пясъчни замъци на плажа, които Александър трябва да разрушава с ритници, стратегия, която по-късно той, според учебния план на Аристотел, ще прилага със съкрушителен успех и в Азия, и по-специално при сравняването със земята на най-славния град на античността – Персеполис, столицата на Персия. Едно утро Александър вижда, че Аристотел е украсил пясъчния дворец, който той трябва да разрита за домашно този ден, с мидички и охлювчета, които греят на възхождащото слънце като скъпоценни камъни. Нежното сърце на младежа обаче му нашепва да не рита това изумително творение и Александър дръзко се противопоставя на учителя си. Тогава философът Аристотел замахва с дясната ръка и удря един шамар по лявата буза на непокорния ученик, но Александър отново отказва да ритне замъка и избягва разплакан при баща си, добродушен и вдетинен старик, играещ на играта фаланга, крещейки, че той никога, ама никога няма да разруши нищичко в живота си, а мислителят Аристотел е всъщност един варварин и нищо повече, тъй като не е измислил дори как да се роди в просветена Атина, а се е появил на белия свят в някаква си затънтена провинция, което обяснява защо просветените атиняни са искали да му кръцнат главичката като на Сократ. След обстойно и задълбочено разглеждане на фактите настоящата Комисия достигна до заключението, че мислителят Аристотел е неквалифициран за учител и е измамник софист, а не истински философ в смисъла на Платон, от когото указаният Аристотел е трябвало да понаучи все нещичко, престоявайки цели двайсет години в академията му, където повтаря първи клас (три пъти), трети клас (шест пъти) и седми клас (осем пъти). Комисията смята, че един добре подготвен педагог и опитен повтаряч е трябвало да удари поне пет шамара на Александър (три с дясната и два с лявата ръка) и тактично да го убеди да ритне двореца, понеже нито един мекушаво-сантиментален владетел не е удостоен пожизнено или посмъртно с най-високото историко-политическо звание, а именно Велики.

...

45806.204.2345. Амедео Модилияни, художник и бохем, да не се излага повече в никоя галерия както и във всички галерии, тъй като той направо се излага като устройва публични пиянски оргии с голите женски тела на картините си пред очите на възмутените посетители. Освен това той винаги носи в джобовете си топчета нафталин и при всеки удобен случай си ги вади и си ги мирише. Това обяснява защо всички хора на портретите му са уроди с издължени шии и непропорционални носове и очи като на африкански маски. Поради гореказаното съпругата му, с която не са женени, и която безумно го обича и затова му подражава във всичко, също носи нафталинови топчета в таен джоб на фустата си и си ги мирише, което е причината скоропостижно да забременее и да се хвърли от прозореца, за да се претрепе. И добре все пак, че под прозореца се оказва локвата, находяща се в средата на улицата, в която се удавят благородникът и конят, описани в случая с драматурга Шекспир, та бедната жена не се претрепва, ами само се удавя, при което нафталинът в джоба ѝ се намокря и става напълно негоден за по-нататъшно мирисане.

...

297605.3094.962. Комикът, сценаристът, режисьорът, драматургът, писателят, актьорът и кларнетистът Уди Алън (дори само изреждането на всичките му професии вече подсказва, че имаме работа с крайно неуравновесен неудачник, който не може да си намери мястото в живота и се мята от едно обществено полезно поприще в друго също като някои други лица със съмнителни трудови биографии като Максим Горки, Джон Стайнбек, Йосиф Бродски, Франц Кафка, Херман Мелвил, и Алберт Айнщайн!) трябва собственоръчно да изгори всичките филми, които му се приписват, и да подпише клетвена декларация, че повече никога няма да похване кларинет. Тази мярка се налага, защото той блудства с малки момиченца, по правило негови заварени и доведени дъщерички. Цялата тази морална гадост произтича от това, че така нареченият auteur и artiste Алън много обича кифли. Когато поредната кифла заживява с лицето Алън, тя довежда под покрива му сюрия момиченца от предишни бракове и похождения на кифлата с други любители на кифли. С хрисимо вероломство споменатият Алън ги осиновява – по-точно одъщерява – и тутакси започва да мърсува с тях (не с кифлите, а с момиченцата, сладки като кифлички). Той сяда с поредната дъщеричка на коленете си пред пишещата машинка или компютъра и започва да ѝ свири на кларинет, гледайки я хищно през лупите на прословутите си очила. В началото нищо неподозиращото момиченце си играе с луничките на Алън, реди си ги в кутийка, лепи си ги по зарчета и по плочките на доминото или си храни с тях куклите. Когато след няколко минути клетото детенце изпадне в транс от кларинета, подобно на кобра, хипнотизирана от свирката на факира, блудникът Алън му внушава да напише поредния уж Алънов сценарий. За да придаде художествено правдоподобен отенък на сценария, дъщеричката му го пита дали всички евреи в Ню Йорк не си свалят очилата и чорапите като правят секс и говорят за Schopenhauer и Schleiermacher и изобщо за немски философи с многосричкови имена, започващи с буквата “Sch”, на което Алън отговаря с нескончаемо уклончиво мънкане, заекване, пелтечене и плоски каламбури за невроза, мастурбиране и психоанализ. Настоящата Комисия установи, че гореупоменатият Алън всъщност не слага дъщеричката на коленете си, които поради дребния му ръст са остри и негодни за сядане, а на носа си, най-просторната част на тялото му, за която може да се каже, че е тялото му, към което са прибавени неразвити миниатюрни коленца. Когато детенцето поставя точка на писането, безскрупулният му пастрок продължава да надува кларинета и този път го кара да си тури неговите очила и чорапи, да изиграе с неговия глас и жестове и дори да изрежисира с неговия нос сценария, под който Алън с нагло безсрамие се e подписал, след което блудникът си присвоява и цялото авторство на вече готовия филм. След такъв противозаконен оргазъм, мръсникът Алън си хапва една кифла.

...

8549798.390083.21798777. Да се накаже в ъгъла на колене и с вдигнати ръце Никита Нанков, писател дилетант, затова, че си е пуснал дълъг нокът на лявото кутре, за да му е по-удобно да си чопли с него в носа за все нови и нови сюжети.

...

3-24 февруари 2014 г.

литература плюс култура няколко здрави парчета посред happy end-а