Георги Гочев
Обсадата на Алезия: inertia creeps |
Едва ли някога ще разбере какво остана.
Нали подгъна си вниманието,
извърна поглед преждевременно,
а после размислил,
казват, че нещо го заглождило по пътя,
върна се и не намери нищо чудно:
спуканите вендузи, няколко парчета стълби,
грамофонна тръба, с която се бяха развличали
в нощите преди набезите.
Тръгна да слиза, тръгна,
заболя го главата от напразна, но естествена умора
от пътя.
Бездействал беше твърде нависоко!
Наведе се над вала, хвърли поглед вътре,
поспъна се и –
може би не е толкова невероятно –
затвори очи и скочи вътре.
Зари се с пръст, изкопчи меча да се прободе
малко под врата,
като съвсем естествен
дълг на войника, решил се на самостоятелност,
съвсем лична, съвсем отговорна сецесия.
| |
| |
| Още сведения |
публикувано на четвъртък, юни 03 @ 18:05:26 EEST изпратено от Argos
Подведено под:
Краища | Аргос | поезия |
3762 прочита
| |
| Рейтинг | Средна оценка: 3.83
Гласа: 6
| |
| Инструменти |
 Версия за печат
 Препраща на друг
| |
|