| | Николай Гочев
Мишел Фуко като читател на гръцката класика | | Семейни дългове | статии | Аргос | Фуко приема за дадено, че моралният проблем, свързан със сексуалността, както и самата тя, не е нещо, което съществува еднакво навсякъде и винаги, но се осъзнава в различна степен. Целта му е да покаже как се преживяват и обсъждат нещата, които днес приемаме като прояви на сексуалност; а това налага да се проучат определени текстове и също да се посочат термините, които означават тези прояви.
Забележка:
Лекция, прочетена на семинар на Центъра за феминистка култура, 28 ноември 2003.
| | |
|
Виолета Герджикова
Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир | | Протези за реториката | статии | Аргос | Яденето само по себе си е преди всичко удовлетворяване на насъщна потребност и не е особено интересно като факт. Изобразяването или споменаването му в литературата следователно има смислопораждащ, не чисто описателен характер. Ето защо в полезрението на литературата по-лесно може да влезе “специалното” ядене – в празничен контекст, при по-тържествени обстоятелства, заедно с някого.
***
В Омировата епоха и архаиката пирът е един вид институция, която служи на удостоверяването и затвърждаването на съсловното самочувствие и съсловните връзки на аристокрацията.
Забележка:
Текстът е публикуван в: сб. "Власт и социум" (In honorem Prof. Margaritae Taceva). Благоевград, ЮЗУ (Известия по история 1), 2003, 37-54.
Пълният текст на статията за изтегляне оттук.
| | |
|
Томас А. Слезак
Philologia ancilla philosophiae? | | | статии | Аргос | Как всъщност би следвало да четем античния текст?
Philologia ancilla philosophiae – филологията била слугиня на философията – аз самият, като грецист, приобщен към колегията на философския факултет, не съм имал трудности, произтичащи от така описаното съотношение между филологията и философията. Трудността се състои по-скоро в това, че похвалният сам по себе си стремеж към равнопоставеност (а той е една от добродетелите на демокрацията) обзе и философите.
Забележка:
Превод: Бойко Атанасов
Преводът е по електронната публикация на оригиналния текст, поместена на интернет страницата на Философския факултет на университета в Тюбинген
(http://www.uni-tuebingen.de). Преводът е публикуван в “Литературен вестник”, 10/2001, с. 13.
| | |
|
Анета Димитрова
Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир | | Протези за реториката | статии | Аргос | С възникването си диалогът се противопоставя както на поезията (епос и драма - литература par excellence за елините), която има множествен субект, така и на реторическото прозаично говорене, което е насочено към множествен обект. Макар че диалозите говорят за високото, и то не само аналитично, но и символично, частното пространство и отделният човек присъстват в тях на много нива. Самата форма пресъздава неофициален разговор, участниците са поставени в ежедневни ситуации-случки, за които да се разказва, например смъртта на Сократ или идването на Протагор в Атина - “извънредно”, но частно.
Ситуирането на разговора-диалог в някакъв контекст увеличава художествената условност, прави го наративен, конструира една по-цялостна картина на действителността. Пресъздава се не само разнообразието на живота, но и една важна характеристика на диалога - наличието на вътрешен контекст, който има отношение и към съдържанието.
| | |
|
|