литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Електронен кварталник

Т. С. Елиът
Кориоланus


I. Триумфален марш

Камък, бронз, камък, стомана, листа на дъб, юзди на кон
Върху паважа.
И знамената. И тръбите. И толкова орли.
Колко? Брой ги. И тази мачканица хора.
Едва познахме се във онзи ден, едва Града познахме.
Това е пътят към храма и ние – толкова – тълпящи пътя.
Толкова чакащи – колко ли чакащи. Има ли значение в такъв ден?
Идват ли? Не, не още. Можеш да видиш няколко орли. И да чуеш тръбите.
Ето те идват. А той идва ли?
По природа будният живот на нашето Его, е да приема.
Можем да чакаме с нашите столчета и нашите наденици.
Кoe е първо? Можеш ли да видиш? Кажи ни. То е

5 800 000 пушки и карабини
102 000 автоматични пистолета
28 000 миномета
53 000 полеви и тежки оръдия
Не мога да кажа колко ракети, мини и бомби
13 000 самолета
24 000 самолетни двигателя
50 000 вагона с амуниции
сега 55 000 военни вагона
11 000 полеви кухни
1 150 полеви фурни

Колко ли време отне. И той ли ще бъде сега? Не,
Онези са Капитаните на голф клуба, а тези са Скаутите,
И сега société gymnastique de Poissy
И сега идва the Mayor и Човекът с ливрея. Виж
Ето го сега, виж:
Няма interogatio в очите му
Или в ръцете, спокоен над конския врат,
И очите наблюдателни, чакащи, приемащи, неразличаващи.
О, скрито под крилото на гълъбицата, скрито в гърдите на костенурката,
Под палмовото дърво на обедното време, под тичащата вода
В тихата точка на обръщащия се свят. О, скрито.

Сега изкачват се към храма. После свещенодействието.
Сега идват девиците, носещи урни, урни съдържащи
Прах
Прах
Прах на праха, и сега
Камък, бронз, камък, стомана, камък, листа на дъб, юзди на кон
Върху паважа.

Това е всичко, което можахме да видим. Но колко орли! и колко тръби!
(И Великден; не отидохме из страната,
Така че взехме младия Сирил на църква. Забиха камбаната
И той направо каза, извисоко, кръби.)
                   Не захвърляй тази наденица,
Ще ни свърши работа. Той е изкусен. Моля те, ще ни
дадеш ли светлина?
Светлина
Светлина
Et les soldats faisaient la haie? ILS LA FAISAIENT.




II. Трудностите на един държавник

Да викам ли каквото ще викам?
Всичката плът е трева: обхващаща
Приятелите по Баня, Рицарите на Британската Империя, Конниците,
О, Конници! на Легиона на Честта,
Заповедта на Черния Орел (първи и втори ранг),
И Заповедта на Изгряващото Слънце.
Да викам ли, викам ли, каквото ще викам?
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се сформират комисиите:
Съвети по въпросите, постоянните комисии, изборни комисии и под-комисии.
Един секретар е достатъчен на няколко комисии.
Какво ще викам?
Артър Едуард Сирил Паркър е назначен за телефонист
На заплата от един и една десета паунда, растяща с годишните добавки от пет шилинга
До два и една десета паунда на седмица; с бонус от тридесет шилинга по Коледа
И една свободна седмица на година.
Беше назначена комисия, която да избере комитет инженери
За да определят Водния Запас.
Назначена е комисия
За Държавни Поръчки, главно за да възстанови укрепителните съоражения.
Назначена е комисия
За преговори с комисията на волските
Относно вечен мир: майсторите на лъкове и стрели, майсторите на копия и ковачите
Назначиха специален комитет за да протестират срещу намаляването на заповедите.
Междувременно
Пазачите хвърлят зарове в марша
А жабите крякат във своята каша.
Огнени мушички горят срещу бледия лист светлина
Какво ще викам?
Майко майко
Ето я редицата семейни портрети, захабени бюстове, всички изглеждащи чудно римски,
Чудни, един друг, запалени поред от пламъка
На потен факлоносец, прозяващ се.
О, скрито под…Скрито под…
Където кракът на гълъбицата стои и се сключва за мига,
Спокоен момент, отлагане на обедното време, положен под най-високите клони на най-широкото дърво на обедното време
Под гръдта перо поклатено от лекия вятър след обедното време
Там цикламенът разпъва си крилата, там клематисът пада над прага
О, майко (не сред тези бюстове, всички правилно изписани)
Аз уморена глава сред тези глави
Шии силни – за да ги носят
Носове силни – за да счупят вятъра
Майко
Можем ли да не сме някога, ето сега, заедно
Ако тези mactationes, immolationes, oblationes, impetrationes
Се сега наблюдават
Можем ли да не сме
О, скрито
Скрито в тишината на обедното време, в тихо крякащата нощ.
Ела с пърхането на крило на дребен прилеп, с малкия пламък на огнената мушичка или на светулката.
“Вдига се, пада с корона от прах”, малките създания,
Малките създания писукат тихо през прахта, през нощта.
О, майко
Какво ще викам?
Ние изискахме комитет, представителен комитет, комитет по разследването


ОТПИШИ СЕ ОТПИШИ СЕ ОТПИШИ СЕ



 
Накратко
Преводът следва изданието: T. S. Eliot, “The Complete Poems and Plays. (1909-1950)”, New York: “Harcourt Brace & Company”, 1997, pp. 85-89. Поемата е част от цикъла “Unfinished Poems”. Първата част е писана през 1931 г., а втората – година по-късно. Фигурата на Кориолан се среща и в други текстове на Елиът: например в “A Cooking Egg” (1919) или “Ode”, част от “Ara Vos Prec” (1920). Името на Кориолан (в едноименната Шекспирова трагедия – Coriolanus, a у Елиът - Coriolan) е свързано с герой или бог-епоним на волския град Кориоли. Кориолан бил от патрициански аристократичен род и твърде рано влязъл в противоречия с плебейските разбирания. Изгонен от Рим заради обвинения в тиранично поведение, повел армията на волските към страната си. Спрян е от молбите на майка си и съпругата си (491 пр. Хр.). Основни източници за живота на Кориолан са Тит Ливий, Валерий Максим и Плутарх. Преводът е на Виктор Вълев.





http://GrosniPelikani.net/Magazine       © Грозни пеликани 2000-2006

Редколегия: Антония Колева (гл. ред.), Невена Панова, Георги Гочев, Борис Минков, Веселин Карастойчев, Евок Севок — главен редактор, Здравка Михайлова, Николай Бойков (10. 06. 2000 — 14. 02. 2003)
За контакти: info@grosnipelikani.com
литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди