литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Електронен кварталник

Милена Иванова
Стихове


Част от ръкопис

Казват, че гърдите на сирените
от бреговете на Вътрешното море
са белязани
и гледат наляво и надясно.
Онези от вътрешността на Плитката река
се наричат водни духове
и имат по 2 бенки на лявата си гръд.
Що се отнася до съществата от
плавателните реки и езерата,
те не смеят да се показват на хора.



Страх

Вечер го обземаше представата
за рунтавите длани
на космат мъж,
който приближава
откъм хоризонта.
Не бърза,
не е задължително
да стигне тази нощ,
нито на следващата, нито по.
И приближавайки,
той странно се разколебава,
омеква сякаш,
обикаля.
От нощ на нощ
видът му се разтапя,
разкривайки ужасната
му неспособоност
да притежава собствен образ,
който да крепи.
От нощ на нощ
му става все по-трудно
да задържи очите си отворени,
за да не вижда
как
мъжът неумолимо се стопява и
как
с последните си стъпки
се излива
в леглото му,
подмокряйки чаршафите.



* * *

Някой ме е сънувал отдавна
е било
и в следобед, изпълнен с аромат
на жасминови пръчици.
В рамката на вратата са горяли
ароматни смоли и въздухът
се е съпротивлявал на движенията.
Преди колко време се е случило началото
или
след колко време тя ще се роди –
така си мисли той,
докато пръчката гори.
И ако така е станало тогава,
тогава тялото ми не е мое.
И мислите ми вече са били изречени
или се произнасят още
в едно далечно бъдеще,
което ме сънува, за да съм тук –
така несъвършена и недоизмислена.
Неразполагаща със себе си
и колкото едно примигване,
отмахване с ръка,
изгарящ лист,
окапал от дървото.



* * *

Когато видя светлината,
процеждаща се тънко
през вратата – нежна светлина.
приглушена, потъмняла от очакване,
нехайна, но и предпазлива
и ненадейно шумоляща
изпод пролуките и през стъклото,

ще знам
отново котаракът ми
отворил е хладилника
и е омазал пода.



 
Накратко
Част от ръкопис
Страх
Някой ме е сънувал отдавна...
Когато видя светлината...





http://GrosniPelikani.net/Magazine       © Грозни пеликани 2000-2006

Редколегия: Антония Колева (гл. ред.), Невена Панова, Георги Гочев, Борис Минков, Веселин Карастойчев, Евок Севок — главен редактор, Здравка Михайлова, Николай Бойков (10. 06. 2000 — 14. 02. 2003)
За контакти: info@grosnipelikani.com
литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.09 Секунди