литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  
литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Електронен кварталник

Биляна Курташева
Античността — един незавършен проект


Книгата на Николай Гочев “Поезис. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература” се появява в особен момент. Момент, в който предметът на една свръхспециализирана научна област, каквато е класическата филология, внезапно се превърна в новина на деня, превзе екраните, излезе в чело на сайтовете и в едри вестникарски заглавия. Имам предвид, разбира се, холивудската продукция “Троя”. Отвъд въпроси като може ли, как и доколко епосът да се превърне в екшън (как например се съотнася дължината на кадрите, показващи ахейските кораби, с времето, нужно за прочитането гласно и в оригинал на прословутото Омирово изброяване) не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че може би блокбастърът ще превърне Омир поне закратко и в бестселър. Макар да ми попадаха предвиждания за увеличаване не на световни тиражи, а на очаквания туристически поток към Турция.

Локалният ни, български контекст пък ни предложи едно знаменателно обходно връщане към Омир от съвсем друг порядък — преводът на “Одисей” на Джойс, модернистката епопея, която тепърва ще напряга рецептивните, творческите и интерпретативните хоризонти на българската литературна и езикова среда, тепърва ще се превръща в част от нея.

Ако първото от тези събития ни изравнява — в анонимна синхронност — с милионите зрители в глобалното селско кино, а второто, щем–не щем, ни отделя в някакъв читателски ариергард, обременен от комплекса си за изостаналост, то книгата, която ни събира тук, действа успокояващо, бих казала дори нормализиращо. Защото независимо от и дори тъкмо заради това, че настоява последователно на своите български основания, тя е дълбоко непровинциална книга. Като казвам “непровинциална”, я противопоставям на онзи “нов вид провинциализъм”, за който говори още Елиът: “Това е провинциализъм не в пространството, а във времето; провинциализъм, за който историята е само хроника на човешките изобретения, вече изживели времето си, хвърлени за бракуване; провинциализъм, за който светът е собственост само на живите, собственост, в която мъртвите нямат дял.”

Писането на Николай Гочев е пронизано от съзнанието за наследствения дял на предходниците. Но това съзнание не води до подчиненост и сляпа зависимост. Напротив, целият му проект демонстрира едно естествено умение да съчетава преданост и критическа нагласа в отнасянето си към фигурите и позициите на всеки един от разглежданите теоретици и интерпретатори на античната литература. Това се дължи, първо, на перфектното познаване на текстовия корпус на старогръцката литература (с възможните усъмнявания в границите на неговата “корпулентност”), също и на метатекстовия свод от интерпретации и теории върху него. Препрочитането на изброените автори е едновременно в дълбочина до възникването и етимологията на определени понятия (култура, литература, теория) и в широчина с оглед функционирането на тези понятия и взаимодействието им в паралелни и следващи контексти.

Единството на преданост и способност за критика идва, на второ място, от собственото съзнание на автора за принадлежност към школа, към традиция (българска), чиято историческа и идеологическа сложеност е концептуалният сюжет на “Поезис” по линията Аристотел–Хегел–Лосев–Попър–Ничев.

Първият том на изследването осъществява нещо като “профилактика на полето”, внимателно реконструира и анализира догматичните методологически врязвания в него и последвалите реакции, за да отвори перспектива за едно следващо приближение към историята на идеите за старогръцката литература, в което дилемата на класическия филолог дали да бъде повече културен историк или повече литературовед, струва ми се, ще бъде поставена и разрешена по по-радикален начин.

Накрая кратък поглед от моята камбанария, тази на литературознанието, чийто представител съм в случая. Гилдията му у нас е значително по-многобройна и по-видима в публичното пространство от тази на класическите филолози. Основният му предмет, българската литература, е по-достъпен, с много по-силно, пряко ценностно влияние върху обществените нагласи за разлика от старогръцката литература, която е тройно отдалечена — времево, пространствено и езиково. При все това до ден днешен не е реализиран подобен проект — една, да речем, история на идеите за българската литература или история на идеите за литература в България, която по подразбиране би трябвало да включва реконструкция и анализ на усвоените в превод концепции и авторитети.

Важно е да си дадем сметка, че първият том от изследването на Николай Гочев демонстрира способността за саморефлексия, а оттук и зрелостта не само на самия него, а и на професионалната общност, към която той принадлежи. Затова и тази книга е стимулираща, мотивираща не само във филологическия, но и изобщо в хуманитарния български контекст.


 
Накратко
Текстът беше прочетен на представянето на книгата на Николай Гочев “Poiesis. Нови опити по теория на старогръцката литература” (изд. Сонм), което се състоя в Народна Библиотека на 08. 06. 2004 г. Книгата представиха още Виолета Герджикова и Иван Колев.





http://GrosniPelikani.net/Magazine       © Грозни пеликани 2000-2006

Редколегия: Антония Колева (гл. ред.), Невена Панова, Георги Гочев, Борис Минков, Веселин Карастойчев, Евок Севок — главен редактор, Здравка Михайлова, Николай Бойков (10. 06. 2000 — 14. 02. 2003)
За контакти: info@grosnipelikani.com
литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.07 Секунди