Мануел Васкес Монталбан, Тънкостта е самата церемония
Дата: вторник, декември 14 @ 07:15:11 EET
Тема: Плътни течности
— Защо озаглавихте книгата си “Безнравствени рецепти”?
— Веднъж Дали ми каза, че с Грета Гарбо можело да се яде само калкан на плоча. Тогава се замислих какво бих ял с определени жени. Оттам и идеята да обвържа еротиката с гастрономията. Така, както мисловните асоциации възникват изведнъж, от нищото се раждат и съвършено произволни асоциации между готвенето, яденето и любовта.
— Откъде накъде това съчетание непременно трябва да е безнравствено?
— Всичко покрай удоволствието охотно се дамгосва като неморално. За моралистите нравствено е само страданието. Религиите налагат въздържания, пости и рамадани. Аз съм против всички тях — католическата, ислямската и неолибералната. Докато се борят за някакви абсолютни ценности, се превръщат в тоталитаризми.
— Мислите ли, че страстите са като скачени съдове?
— Не бива да се правят обобщения. Но със сигурност има пряка връзка между яденето, пиенето и любовта. Пиенето например успява да отведе в леглото, защото освобождава от задръжките и всички отверстия дружелюбно се отпускат в унисон с обстановката. Колко пъти ми се е случвало да постигам успех само заради благоприятния климат… Да отправям какви ли не предложения, които извън дадената гастрономическо-етилна ситуация биха били немислими...
— Съществуват ли ястия-афродизиаци?
— Доказано е, че не. Тънкостта е самата церемония по споделянето на храната да се превърне в афродизиак.
— Възможно ли чревоугодничеството да бъде самотно удоволствие?
— То е пропаднала, напълно посредствена работа. Нещастникът, който сам си приготвя сложно блюдо и сам си го изяжда, е чиста проба онанист. Чревоугодничеството или е общуване, или не струва. Общуването съдържа елемент на асимилиране, защото винаги е свързано с убеждаването на някого в нещо, а приемателят никога не е толкова силен като предавателя. В играта на чувствени предложения винаги единият убеждава, а другият се оставя да бъде склонèн и там е тръпката. Всяко предложение, отправено към сетивата, съдържа сексуално намерение.
(От интервю на Нативел Пресиадо с Монталбан, в. “Тиемпо”, 4 ноември 1996 г.)
ОБЛАЖЕНСТВО
1350 г захар
1350 г счукани печени бадеми
3 чаши вода
36 яйчени жълтъка
1 пръчица канела
кората на един лимон
Разбийте яйцата две-три минути. Сипете в тенджерка захарта, канелата и лимонената кора. Разбъркайте ги и подгрейте до разтапяне на захарта. Когато сместа започне лекичко да се сгъстява, постепенно добавете и бадемите, без да спирате да бъркате, за да не загори. Извадете канелата и лимонената кора и ги изхвърлете. Продължавайте да варите, за да се сгъсти още, докато не започнете да движите бъркалката с усилие. Внимателно прибавете жълтъците, като не спирате да бъркате все в една посока. Махнете от огъня веднага щом заври, иначе ще лудне. Сервирайте студено. След като сте се любили, особено ако жената е тъмнокоса и е от северното крайбрежие (може и от южното, важното е да е от крайбрежие), посветете известно време на ласки и обръщане на внимание, да шупне като брюнетките от равнината. Тези ласки вървят най-добре през пролетта и есента, така че няма нищо, което да им отива повече от домашен сладкиш, привнесен в ситуацията — противно на всички правила — не от жената, а от мъжа. Признак на истинска деликатност и едновремешно, традиционно великодушие мъжът да извади от хладилника подноса с облаженство и да го припише примерно на милата си майка, загрижена за добруването на своя неуморен потомък. Онзи, който, за зла беда, няма под ръка майка, може да я замести с кръстница, възрастна съседка или портиерка, обзета от пристъп на материнска щедрост. Блюдото събужда носталгии по вкусове и ухания от детството — етап от живота, когато сладкарницата е родина, а светът е заключен в четирите отправни точки на дома или онова, което си представяме, че ни е дом. След необходимата злоупотреба с облаженството, неминуемо ще установите, че любовните игри са станали по-нежни и внимателни, по-неагресивни, белязани с кротката беззащитност, с която се проявява истинската привързаност. По тази причина съществува риск любовта да продължи във времето и да предизвика затвърждаване на отношенията (несъмнено въз основа на първото съвместно облаженстване). Нежелаещите да се излагат на подобен риск могат да заместят навяващия спомени десерт с понички с мед — те са еднакво вкусни, достатъчно сладки, но по-умерено сантиментални.
От испански: Нева Мичева
Нелогични, недопустими, нездравословни, непосилни, просто нервни или жанрово неопределени — има толкова незабравими подходи към любовта, че на техен фон кулинарният отдавна не блести с оригиналност (виж трепетно-гастрономическата проза на Джоан Харис с “Шоколад” и “Вино, картофи и червени ябълки”, Лаура Ескивел с “Като гореща вода за шоколад”, Исабел Алиенде с “Афродита”, Джон Ланчестър с “Дългът към удоволствието” и прочие). Макар че — по изключение — се случва и да даде форма на истински откровения. Като шейсет и двете “Безнравствени рецепти” на Мануел Васкес Монталбан, славен барселонски журналист, драматург и автор на криминалета с главен герой Пепе Карвальо, детектив с рафинирано небце. Рецептите на Монталбан прокарват собствена линия в съблазняването. Покрай съставките и чисто физическите условия за тяхното забъркване, в приготовлението на всяко блюдо се включват и стратегии за дирижиране на копнежа, философия на женските типове, степени на близка среща в тъмен и светъл интериор, фразеология на сбогуването, сценарии на любовни завръзки и така до окончателно изтощение на телесните и емоционални сили. Приключението започва от имената на рецептите — “Изкушението на Янсон”, “Прасенце-сукалче Пибил”, “Пълнени смокини по сирийски” — и завършва в нечии обятия.
Н. М.
|
|
|