литература плюс култура |*| GrosniPelikani - За моя роман <i>Преспиването</i>

1.

Моят роман “Преспиването” представлява именно историята на едно преспиване. Една жена, Втората невяста от рода Ма, и един мъж, Сипаничавия Втори от рода Уан, се запознават с посредничеството на мама Уан, която въобще не се появява на сцената. И още същия ден те преспиват. Знаем, че преспивам в определени случаи е друг начин да се изрази отдаването на наслаждение между мъж и жена. Преспиването, за което се говори в романа, обозначава тъкмо такова преспиване. Тук ни най-малко не се има предвид, че някой си бил скапан от умора и трябвало да се наспи. Това би било най-обикновено спане. Мисля, че всички разбират какво имам предвид. И това разбиране ще се превърне в основа за четенето на романа.

Думите ми ще бъдат изречени върху тази основа.

Нека първо ви представя нашата Втора невяста Ма. Разбира се, по-точно е да се каже: да ви представя тази Втора невяста Ма, която аз “познавам“. Моля, обърнете внимание на думите, които използвам — която аз познавам, като познавам поставих в кавички.

Тази Втора невяста Ма, каквато я познавам, е жена на около 34-35 години, с три развода и две деца. Децата й са поотделно от първия и третия съпруг. Детето от втория съпруг загива при автомобилна катастрофа заедно с баща си. Тогава Втората невяста Ма и мъжът й водили двугодишното детенце на гости при баба и дядо на село. За нещастие, на връщане колата, взета от някакъв познат, пада в пропаст. Втората невяста Ма страда мъчително половин година или даже по-дълго.

След половин година Втората невяста Ма среща третия си съпруг. Но три години по-късно те се разделят. За да не се пресекат отново пътищата им, Втората невяста Ма решава да напусне града. И така се озовава в градчето Сливов цвят. Моля да отбележите, че тук също има по-особен израз.

Аз обичам такива начини на изразяване.

Дотук разказах най-общо за Втората невяста Ма. Но всъщност историята на тази Втора невяста Ма, която аз познавам, съвсем не е тъй елементарна. Най-охотно и с пълно отдаване бихме се заловили с това да си представим как са протекли поне половината от събитията в нейния над трийсетгодишен живот и да ги предадем в света на романа. Например, историята с първото й любовно преживяване си е направо начало на истински бестселър. Колко безсънни нощи мислено съм се пренасял в нейното минало и в това съм откривал тъй нужната ми радост.

Преди петнайсет-шестнайсет години влакова композиция, натоварена с “образовани младежи, отправили се към селата”, потегли от един голям град към далечни, наистина далечни села. Втората невяста Ма, която познавам (по онова време наречена Втората девойка Ма), бе в същата тази композиция. На излизане от града влакът бе пълен с жизнерадостен младежки смях и песни. Ала колкото повече се отдалечаваше, толкова по-нарядко се долавяше оживление из вагоните. Понякога шумът съвсем секваше и оставаше само звукът от тракането на влака.

До Втората невяста Ма (по онова време Втората девойка Ма) бе седнал един съученик, на възраст почти колкото нея, с детско лице. Малко преди влакът да пристигне на гарата, Втората девойка Ма заспа, сгушена в гърдите му. Във влака бе съвсем тихо, когато познаваната от мен Втора девойка Ма се разхлипа насън. Тихи стонове се разнесоха изпод ръцете на чистосърдечния съученик, достигнаха околните седалки и лека-полека изпълниха целия вагон.

Най-сетне влакът спря на някаква съвсем малка гара. Втората девойка Ма си взе багажа и слезе бавно след съучениците си. После тя бе разпределена с още неколцина младежи в една кола. Съученикът, който седеше до нея във влака, също се качи. Не след дълго колата потегли към още по-далечни земи. Бе около 8-9 часа призори, ранното слънце умиротворяващо огряваше цялата планинската местност.

Първата любовна нощ на Втората девойка Ма се случи именно в тази кола.

Доколкото ми е известно, случило се е по следния начин: колата се катерила по планинския път над десет часа, за да достигне местоназначението на Втората девойка Ма и съученикът. За това време спирали няколко пъти. Всеки път на двама или трима от младежите било нареждано да слизат. Когато в колата останали само Втората девойка Ма и момчето, навън се било вече стъмнило. Колата продължавала да навлиза все по-навътре в планината; Втората девойка Ма не могла да удържи напора на чувствата си, прегърнала момчето и се разридала. Всъщност, в този миг момчето също плачело. Двама клетници, едва напуснали роден дом, се озовали в незнайната планинска пустош.

Те си поплакали, сетне Втората девойка Ма отдала първата си любовна нощ на ученика. Не възнамерявам да описвам тази случка, затова я прескачам. Ако трябваше да пиша за нея, сигурно нещата щяха да изглеждат по друг начин. Ще кажа само, че ученикът не е бъдещият съпруг на Втората невяста Ма. Разбрахте, нали? Да й се не надяваш на нашата Втората невяста Ма.

Продължавам по-нататък, нека заедно видим какво следва.

2.

Само че личната история на Втората невяста Ма и романът ми “Преспиването” в същината си не са непременно свързани. Това, че разказвам за Втората невяста Ма, колкото и подробно да е, не е от полза за романа “Преспиването”. Точно обратното, бих искал да споделя с читателя, че зад всеки роман съществуват много подробности и авторът трябва да има куража да изхвърли тези, които не му вършат работа. Макар всъщност някои от тях сами по себе си да са ценни.

Поради тази причина така обстоятелствено излагам историята на Втората невяста Ма. В общи линии, в самия роман тези подробности са заличени.

Възможно е преживелиците на Втората невяста Ма да са били от друго естество. Например, дали тя просто не е била един беглец? Да е пристигнала в градчето Сливов цвят заради погнусата й от съпруга — съпруг само на думи, заради безмерното отвращение от десетинагодишния й брачен живот. В моя роман градчето Сливов цвят общо взето представлява място, което биха избрали всички желаещи да загърбят живота в големия град. Много ми се иска по-нататък заедно да разкажем за него. За неговото минало и настояще, за главните му особености и за неговите легенди.

Но сега говоря за Втората невяста Ма.

Щом достигна възраст да се задоми, Втората невяста Ма се омъжи тъкмо за онзи, който сега предизвиква у нея такава непоносимост. Въпросният мъж очевидно има някакъв физиологически недъг, или иначе казано — те не са в състояние да водят нормален съпружески живот. За тези повече от десет години Втората невяста Ма никога не се е смяла, не се е радвала, не е познавала удоволствията на плътта, да не говорим за деца. Едно свежо, пълно с живот цвете безучастно щяло да повехне.

Затова, мисля, всеки би разбрал бягството на Втората невяста Ма, би изразил съчувствие, дори подкрепа. Обратното ще означава, че той също има недъг, макар може би не така сериозен, както съпругът на Втората невяста Ма. Вече ви споменах, че градчето Сливов цвят е място, което биха избрали хора, желаещи да загърбят живота в големия град. Ала Втората невяста Ма избира Сливов цвят заради Сипаничавия Втори момък от рода Уан. Обърнете внимание: една съвсем друга история ще се появи, следвайки първоначалната.

Втората невяста Ма отдавна бе слушала за Сипаничавия втори Уан. В представите й, или по-вярно според носещата се между стари и млади снахи мълва, Сипаничавия втори Уан е същински злодей. В какъв смисъл злодей? Ами в областта на тайните неща между мъжа и жената. Да речем, още на дванайсет скришом наблюдавал как тринайстата леличка се къпе, на петнайсет пък се забавлявал пред всички с половия си орган; но най-страшното бе извършил на двайсет и една, когато е осъден на три години затвор за опит (неуспешен) за изнасилване. И оказва се, сегашната Втора невяста Ма жадува именно за такъв мъж.

Ако бях написал, че след първата й любовна нощ Втората невяста Ма се е омъжила за Сипаничавия втори Уан, всички щяха да твърдят, че стрък свежо цвете е бил натикан в говежда тор. Но сега вече е друго. Сега Втората невяста Ма неотложно се нуждае от купчина говежда тор, за да не увехнат плътта й и духът й преждевременно.

Разбира се, всичко това няма никаква връзка с моя роман “Преспиването”. И никога няма да има. То се отнася само до “Историята на Ма”, която четем в момента. Особеното тук е, че когато заговорим за събития отпреди петнайсет-шестнайсет години (или още по-отдавна), то ще ни се стори важно и не за изхвърляне.

3.

Един автомобил марка “Освобождение” се придвижваше с клатушкане нагоре из планинския път. Бе привечер преди петнайсет години, някъде насред планините Даба, или още по-навътре. Тогава Втората невяста Ма бе едва на осемнайсет, всички я наричахме Втората девойка Ма. Десетината младежи, с които се бе качила в околийския град, бяха вече слезли поотделно на разни места. От сутринта вече над десет часа автомобилът марка “Освобождение” се клатушкаше по планинския път, а наоколо бяха планини и след тях пак планини. И сега, когато в купето бяха останали само Втората девойка Ма и съученикът, автомобилът марка “Освобождение” продължаваше да се клатушка по пътя напред. Все по-навътре, към места, за които Втората девойка Ма и момъкът нямаха никаква представа.

Уан Сяомин, кога ще стигнем най-сетне?

Полегналата върху вехтото платнище на автомобила марка “Освобождение” Втора девойка Ма се извръща и взирайки се навън пита съученика си Уан Сяомин. Планинската привечер всеки миг ще премине в непрогледна нощ. Като прибавим плътната мъгла, гъста като ситен дъждец, какво ли би могла да забележи Втората девойка Ма?

Неусетно узнахме, че съученикът се нарича Уан Сяомин. Казано по друг начин, можеше да минем и без да го научим. В живота ни се сблъскваме с толкова много хора, чиито имена не знаем, а и няма нужда да знаем. По същия начин в моя роман “Преспиването” не присъства човек на име Уан Сяомин. Дори в определен смисъл в романа “Преспиването” не съществува жена, която да се нарича Втората невяста Ма. Това, че тук съм добавил някоя и друга подробност, се дължи на следните причини:

1. Уан Сяомин е свързан с първата любовна нощ на Втората девойка Ма (по-късно Втората невяста Ма). Макар че тази първа любовна нощ е само едно мое предположение. Може пък първата любовна нощ на Втората невяста Ма да е протекла по съвсем друг начин.

2. Втората причина е донейде мистериозна, а значи и малко неправдоподобна. Ако не ми повярвате, все едно не съм го изрекъл. Но в никакъв случай не трябва да ви хрумва, че не ме бива в съчиняването на истории, в това отношение наистина съм майстор. И така, втората причина е, че Уан Сяомин се пада по-голям брат на Уан Сипаничавия. Тази подробност Втората невяста Ма узна чак след петнайсет години. По-нататък ще ви разясня как.

Тогава, имам предвид онова свечеряване преди петнайсет години в мъглите на планините Даба, когато в полюшващия се автомобил марка “Освобождение” Втората девойка Ма се бе извърнала към съученика си Уан Сяомин, тя открива, че той беззвучно плаче. Втората девойка Ма тихичко присяда до него, с едната ръка обгръща раменете му, а с другата нежно го потупва по лицето.

Ех, Уан Сяомин, — изрича тя — недей така.

Ненадейно Уан Сяомин заравя глава в гърдите й, по-точно в младия, ухаещ на жена скут. Той плътно обгръща с ръце кръста на Втората девойка Ма, зъбите му отчаяно захапват панталона й и той се разридава безутешно. Тя вцепенена не смее да помръдне, оставя го да плаче, оставя и собствените си сълзи една след друга да се стичат по плещите му. Автомобилът марка “Освобождение” все тъй се клатушка по стръмния планински път.

Такава именно е първата любовна нощ на Втората девойка Ма, нощта на Втората Ма и Уан Сяомин. Първо сълзите на Уан Сяомин навлажняват скута на Втората девойка Ма, сетне в своите ридания главата му непрестанно се натъква на гърдите й. И накрая у двамата се поражда едно различно чувство. В мига, когато Уан Сяомин повдига глава, тя вече скланяше лице над него. После те се целуват, прегръщат се. И тогава ученикът съвсем като възрастен се стоварва върху Втората девойка Ма.

Тя не усеща никаква болка, само замайване и сладост. Гъстата нощ на планината Даба е някъде отвън, някъде отвън ги очакват и предстоящите пустота и самота. Разбира се, за тези неща те едва ли се замислят. Когато настъпва освестяването, навън все още не се е развиделило. Същата дълбока нощ и бурни планински ветрове.

4.

Пуснах в интернет трите части от “Историята на Ма” и вече виждам множество коментари на неудовлетворение или радостно очакване. На тези приятели искам да благодаря най-сърдечно, например на Фън, Йе Синмин, Хуа Циу, Му Юен, Ян Сие, Па и нареклия себе си KAOLA. Всички ваши запитвания, насърчителни думи и критични бележки ще получат отговор по-късно. Сега засега искам да изясня, че “Историята на Втората невяста Ма” въобще не е някакъв роман, а просто възпоменания, останали от процеса на писане на романа “Преспиването”, както и неща, до които съм се домогнал в този процес.

Щастливият живот на Втората невяста Ма ни най-малко не започва с оня клатушкащ се нейде из планините Даба автомобил марка “Освобождение”, а води началото си от градеца Сливов цвят. Що се отнася до планините Даба, младата Ма ги познаваше като петте си пръстта. Бихме могли да предположим, че тя се е родила и израсла там. Извисяващите се един подир друг планински хребети напълно скриват детството, юношеството и ранната младост на момичето. На двайсет и две години Втората невяста Ма се омъжи за един работник в държавно предприятие от околийския град на планинския район Даба. Яркочервеният плюшен халат и завивките заляха с руменина и без това руменото лице на девойката. Ако някога сте били в планините Даба и сте зървали тъмните лица на местните обитатели, то руменината на Втората невяста Ма би ви трогнала. Небето над околийския град, както над всички бедни градчета на югоизточен Съчуан, постоянно бе запълнено с непроницаем слой прах. Бе почти пладне, когато сватбената процесия премина през града. Тази процесия се състоеше от една конска талига и три велосипеда. Десетина човека следваха процесията, сред тях един по-голям брат и две по-малки сестри на младоженката. Тя самата седеше в центъра на талигата.

Околийският град се състоеше чисто и просто от една дълга улица. Сватбената процесия бе потеглила от единия край на тази улица, прекосила беше града и току щеше да стигне другия край. Тридесет и две годишният жених вече се беше изпречил ухилен по средата на пътя. Той кимаше и подаваше цигари на хората, които се извървяваха покрай него. Някои го бяха наобиколили, пушеха от “сватбените цигари” и разговаряха в очакване булката да пристигне...почакайте малко.

Казах почакайте и междувременно са изминали три часа. В мига, когато описвах как Ма се доближава до жениха, някой почука на вратата. Оказа се моят хазяин, имал да прибира някакви свои неща. Тук набързо искам да спомена, че съвсем отскоро съм в Пекин, всъщност от миналата неделя. Когато хазяинът си тръгна, бе станало към осем вечерта. Бях огладнял и излязох да хапна нещо. На връщане ме засрещна вторият проливен дъжд, откакто съм в Пекин. Вървях в дъжда, мислех си за моя жених и моята невяста и не ми оставаше друго, освен да ускоря крачка.

Разбира се, може и да не е било така. Но това не е важно и няма отношение към нещата, които описвам.

Сред пукотевицата на бамбукови фишеци, нашата невяста Ма бе посрещната в дома на жениха. Това бе една една стара къща в запуснат двор. По прясно варосания дувар бяха налепени изображения на Председателя Мао и картини от “образцовите революционни пиеси”. Вътре в стаята отляво надясно бяха наредени масивен гардероб (стар), легло (ново), писалище (старо) и една голяма кръгла маса (много стара). Четири нови-новенички стола стояха около масата, а на нея имаше бонбони и някакви ядки. Дали мигът, в който Ма прекрачва прага на къщата, да не се превърне в началото на моя роман?

Мисля за това.

5.

В тази част възнамерявам да оставя за малко настрана моя роман и да видим как реагираха моите приятели, след като пуснах написаното в сайта “Каучук”. Тогава тъкмо бях пристигнал в Пекин и като изключим писането и влизането в интернет, бях доста самотен. И точно коментарите на приятелите ми дадоха усещане, че ме има. Макар да не е минало чак толкова време, като ги чета сега често се усмихвам с разбиране. Искам да им кажа: благодаря ви.

Ето и коментарите им:

“Бързо давай останалото”, Йе Минсин 08-15 16:54 “лекотата на стила ти е за завиждане.”

“Като чета “Преспиването” на Ян Ли, ми идват наум великите воини на Гу Лун [1] с техните овладяни движения!”, Ян Сие 08-15 19:09.

“Ян Ли, само искам да ти пратя поздрави!”, Му Юен 08-15 22:07.

“Ха-ха, започнал си значи? Ами хубаво.” Хъ Сяоджу, 08-16 18:08.

“Така си е, няма връзка, но защо пък трябва да има. Хи-хи, интересно е.” Па, 08-17 13:52.

“Мястото на разказвача в романа е много особено”, Йе Минсин 08-17 15:12.

“Ами да, много ми е трудно да вникна в позицията на разказвача”, Фън 08-18 11:12.

“Само вижте следното изречение от разказ на Ян Ли — След малко, колко всъщност не мога да преценя, знам само, че бе след малко, стопанинът каза на стопанката: хайде и ние да си легнем, но го изрече тъй тихичко, че го дочух само аз, а стопанката нищо не усети. Тук “аз” кара човек да изпадне в недоумение”, Фън 08-18 11:49.

“Позицията на разказвача в пределите на историята непрестанно се мени, той ту се отдалечава от разказа, ту навлиза в самата случка. “Аз” веднъж е чист наблюдател, друг път е участник в действието и се включва в оформянето на отделните брънки. Отделните моменти не са нищо особено, но съчетаването им е много добро ”, KAOLA 08-17 19:14.

“Сещам се за понятие, което никога не ми е било ясно: “деконструкция”. Просто тук ми хрумна, макар че пак не го проумявам. Струва ми се, че тази дума ще изниква винаги, когато чета твои неща, и така и ще си остане неразбираема за мен. Дявол знае какво значи туй зловредно понятие, обаче с нетърпение очаквам част 4. И Ян Ли, кажи ми в това ли е очарованието на безцелните думи, за които говориш?”, Хуа Циу 08-17 19:58.

“Да те питам и още нещо, дали не искаш да разчлениш до най-оголени форми основните елементи на романа (замисъл, сюжетна линия, герои и пр.) и дали в такъв роман за романа очарованието остава. Очаквам твоя отговор.”, Хуа Циу 08-17 20:04.

“Навярно този начин на писане отива още по-далеч.”, Йе Минсин 08-17 21:31.

“Ян Ли, твоята проза е като поезията ти: същите гъвкави и чисти от примеси думи, винаги завладяващи, използвам случая да ти пратя поздрави!”, Му Юен, 08-18 10:52.

“Сякаш авторът съгражда многоетажен замък-лабиринт, стилът на писане е необичайно причудлив, а моменталната реакция в Мрежата прави възможен взаимния подтик между автор и читател и тази възможност може да окаже влияние върху постройката на романа, като добави още един етаж на замъка.”, Йе Минсин 08-18 22:12.

“Забелязах, че предишните три пъти си пускал нещата в 3 следобед, а този път в 9 вечерта, надявам се тези 6 часа закъснение да не означават, че ти се е случила някаква неприятност. Очаквам с нетърпение част пета.”, Му Юен, 08-18 22:50.

Толкова съм трогнат и това е единственото, което мога да изрека. При това осъзнавам, че ако продължа да говоря в този дух, сам ще си стана смешен. Но специално заради проявената загриженост на Му Юен от 08-18 22:50 не мога да не дам някакви пояснения.

Само че за голямо мое съжаление трябва да му призная, че вече не си спомням какво се е случило през онзи ден. От един месец насам се случиха твърде много събития. От Чънду пристигнах в Пекин и животът ми се преобърна.

Продължавам да пиша.

--------------------------
Бележки под линия::
[1] Популярен хонконгски автор на романи за древни майстори на бойни изкуства, отшелници със свръхестествени способности, даоси-магове и пр.