Евгени Илиев, Таралежите не умират,
защото Бог не знае
как да ги отнесе в рая

Дата: четвъртък, март 16 @ 21:52:07 EET
Тема: City-lights


Крачех по улиците и
Насрешният вятър напразно
Опитваше
Да роши
Косата ми
Цялата в кръв
Безсилно отпуснати
Бяха ръцете ми
Ала погледът
Караше минувачите
Уплашени
Да извръщат очи

Такъв бе гневът
В този ден и
Умората тегнеше
Бях се спуснал съвсем
В непочистените
Уютни дупки
В Студентски град
В които се криеха
И чифтосваха
Моите хора
После преминах
През добре укрепени
Бърлоги
Със стени от перални
И телевизори
В коитo се раждаха
Малките на моите хора
И за пръв път опитваха
Млякото и отровата на
Страха

После се спусках
Надолу
В луксозни бърлоги
В които жените
На моите хора
Криеха
Духа от телата си
Зад блестящи доспехи
От похот и скъп
Аромат
Препусках
По електронните коридори
В които скитаха
Духовете
На моите хора
Откакто напуснаха
Незвъзратимите си тела


Форми и думи се
Гърчеха
В битка за време
Кръв, гной и семе
Се стичаха
Тихо в каналите нежни
Тъжни и гневни
Бяха моите хора
Аз фучах
Като буря
Или тихо
Се носех
Със смога
Сред решетки
От мръсни кристали
В пещери
Между пробили
Сводовете им
Корени
И докосвах с устните
И прецизните пръсти
На безплътен хирург
Вкуса

Ала умората ме
Подведе










Аз фучах
Като буря
Или тихо
Се носех
Със смога
Сред решетки
От мръсни кристали
В пещери
Между пробили
Сводовете им
Корени
И докосвах с устните
И прецизните пръсти
На безплътен хирург




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=254