Вера Балева, За хавлията и една щипка
Дата: вторник, март 21 @ 18:19:30 EET
Тема: Игла за грамофона




тя ме блъсна съвсем непредвидено
и толкова силно ме блъсна
с много усилия се задържах
за хавлията и една щипка
бях на терасата и прибирах прането
когато се втурна навсякъде
но не беше стихия
стихията е спокойна
в сравнение с тая песен
на която не знаех името
не знаех кой пее
и допуснах че съм аз






тротоарът е оранжевожълт
кафенето е празно
наблизо една оранжевожълта метачка
мете много бавно листата
вероятно не иска
да се сбогува с есента
а може би й се иска
точно днес да захвърли метлата
тротоарът е оранжевожълт
и няма да е нищо особено
ако поканя в празното кафене
тази оранжевожълта метачка
просто защото отбягвам
да сядам със себе си на една маса






не мога да не разказвам
все едно за какво
все едно за кого
и започвам така
никога не е имало една улица
през девет градове в десетия
и никога не съм я пристъпвала
например когато вали сняг
никога не е имало и една ръкавица
която да изгубя
търсейки огледалцето за обратно виждане
в което е твоят силует
и ме настига
никога не е имало сняг
а само обло небе — посивяло от намерение
да започне да го посипва
някога
когато най-сетне намери тая улица
през девет градове в десетия
и когато и аз я намеря
но сега търся чифт ръкавици






благодаря на пепелника
който понася безропотно
повече фасове
отколкото може да понесе
особено много съм благодарна
на една песен
която не е изпята
предварително й благодаря
онзи ден благодарих
на смълчаното клонче
беше дошло на терасата
седеше на моя стол
люлееше тънкото си краче
и сигурно тъгуваше по върха
сега е толкова късно
и мога да благодаря
единствено на възглавницата
облечена е в раирана униформа
също като осъдена
да ми споделя сънищата.
и аз й благодаря












Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=259